Виктория Фокс - Островът на изкушението

Постепенно се беше стигнало до поквара от най-долна класа. Линъс я беше хванал на въдицата си с напразни обещания за величие и блясък. Докато се осъзнае, Биби беше стигнала твърде далеч и светлината в тунела не се виждаше.

Имаше и добри дни, в които вярваше, че нещата ще се променят. Линъс я уверяваше, че е самороден талант. Постоянно му се молеше да й даде роля поне в един от другите филми. А той обещаваше ли, обещаваше: последно участие, само още веднъж и те изпращам на прослушване… Беше си въобразила, че като официална половинка на Линъс вратите към славата щяха сами да се разтварят пред нея. Напротив. Линъс стартира заснемането на още по-долни и по-перверзни филми, представяйки я на порноиндустрията като „Безликата лисица“. Експериментираше с тялото й по нечувани начини, но лицето й не присъстваше в кадър. Така империята Позън извличаше двойна полза: анонимност на екрана за множеството любители на жените в сянка и в същото време анонимност на бизнеса му.

Най-големият кошмар беше сексът със самия Линъс. Той отсъстваше с дни, а когато се прибираше, беше пиян и потен като прасе. За да го изтърпи, Биби се дрогираше до забрава. Така преживяваше и секса на снимачната площадка. Кокаин и пак кокаин. По изискване на Линъс обличаше ученическа униформа и го чакаше по корем на леглото. Поне имаше късмета (голям късмет, няма що!) да не го гледа в лицето, докато го слушаше да пухти и хрипти зад гърба й.

Мечтаеше да стане актриса — истинска, сериозна актриса, а се беше превърнала в елитна проститутка. Ако обърнеше гръб на Линъс, всичките тези месеци на унижения щяха да се окажат напразно пропиляно време, а тя продължаваше да се надява на помощта му. Как беше стигнала до това падение!

По бузата й се търкулна сълза. Но долу се вихреше купон, гостите я очакваха и не беше време за плач. Шоуто на Биби Райнър трябваше да продължи.

Преди да слезе на долния етаж, смръкна предоволно от кокаина и се почувства малко по-добре.

Стиви разговаряше с Дърк Майкълс, ръководителя на „Сърчбийм Студиос“ и без съмнение близък приятел на Линъс. Събеседникът й беше сравнително привлекателен, с черни очи, гъста, боядисана в махагоново коса и демонстративно я сваляше.

— Как е дъщеря ти? — попита Стиви, за да му напомни, че има семейство. Единственото му отроче, Фара, заедно със свитата си от тийнейджърки старлетки не излизаше от медийното пространство.

— Кротува. За момента. — Той не спираше да я гледа с нескрита похот.

— Радвам се.

Дърк въздъхна и взе по още едно питие от подноса на минаващия келнер.

— Най-добрата й приятелка е голямо зло. На Том Наш най-сетне му дойде умът да я прати в Англия. Вече можем да дишаме спокойно.

— За Аврора Наш ли става дума?

— Да. Записали я в английско училище. Не може да не си чела по вестниците. Такава дандания вдигнала по средата на полета, че се наложило да приземят самолета преждевременно.

Бен се приближи и се обърна към Стиви:

— Няма ли да ни запознаеш? — Интересът му беше насочен към безспорно известния й събеседник.

Двамата се здрависаха и само след миг се чу настоятелно шъткане — Линъс Позън се беше изтъпанчил на голямото стълбище с усмивка на червендалестото лице и чаша в ръка.

— Приятели! Това тържество бележи началото на постоянното ми жителство в Лос Анджелис — ход, който от дълго време се канех да предприема. Бих искал да се възползвам от повода и да отправя специален въпрос към най-специалната жена в моя живот. — Той огледа гостите. — Къде е момичето ми?

Биби се запъти към стълбището със замръзнала усмивка. Стъпваше някак несигурно на високите токчета. Линъс й подаде ръка и тя застана до него. Дребното й телце изглеждаше още по-миниатюрно до огромното му туловище.

— Мила — обърна се режисьорът към гостите вместо към Биби, — двамата сме заедно от доста време. Мисля, че си пасваме, пък и старото куче няма да стане по-младо. — От тълпата се разнесоха лицемерни възклицания на несъгласие, но Линъс махна шеговито с ръка и продължи: — Биб, съгласна ли си да ми станеш съпруга? Да станеш госпожа Позън?

Надигна се вълна от одобрителни възгласи.

Биби потърси погледа на Стиви. В него се четеше паника и шок, истински шок. Разнесоха се поздравителни аплодисменти и Линъс вдигна ръката на бъдещата си съпруга, сякаш бяха станали шампиони в някакво състезание.

Биби мигаше слисано.

— Но тя още не е казала да! — прошепна Стиви.

Бен се прозя до рамото й.

— Ще каже, ще каже, нали е Биб.