Виктория Фокс - Островът на изкушението

Момичета мълчаха и не помръдваха.

— Това истина ли е? — промълви Фран Харингтън.

Паскал прихна.

— Ти как мислиш?

— Тия ги разправяй на баба ми! — заяви Юджини.

Госпожа Дърдън се върна и момичетата изядоха пихтиестия десерт. След това си легнаха някак умислени и смълчани.

Като влязоха в палатката, Паскал съблече туристическите дрехи. Аврора не за пръв път виждаше французойката гола. Винаги когато се къпеха или разменяха дрехите си, приятелката й се разсъбличаше без всякакво стеснение. Всичките й другарки от Ел Ей ревностно криеха телата си, макар да се съревноваваха коя има най-стегнат задник и най-щръкнали цици. На Паскал не й пукаше. Тя облече фланелка вместо пижама и се пъхна в спалния чувал. Аврора я последва и попита:

— Тази история истина ли е?

Паскал се обърна към нея в тъмнината.

— Има ли значение?

— Май не.

— Разкажи ми за детството си — обади се Паскал, повдигайки се на лакът. — Някоя интересна история…

Аврора се замисли. Том и Шерилин никъде не я бяха водили. Тримата не се бяха откъсвали от стреса на всекидневието, за да прекарат няколко дни заедно като семейство.

— Нямам нищо интересно за разказване — призна накрая тя. Думите й прозвучаха доста тъжно, но не знаеше какво повече да каже.

— Питала ли си се какъв би бил животът ти, ако имаше други родители?

Въпросът дойде толкова неочаквано, че в очите на Аврора запариха сълзи.

— Какво имаш предвид?

Дъждът отново заромони. Чуваха барабаненето на капките по палатката.

— Няма значение.

— Има, кажи.

— Струва ми се, че животът ти е голяма каша.

— Благодаря.

— Не се засягай. Искам само да кажа, че не ти е лесно и хич не ти завиждам, че си дъщеря на Том Наш. Защото вечно ще си дъщеря на Том Наш. Цял живот.

Аврора не се беше замисляла над това. Изведнъж я обзе задушаващо, клаустрофобично чувство на безизходица.

— Е, и?

— Трябва да работиш върху индивидуалността си.

— Знам.

— И сама да решаваш за себе си.

— Винаги съм решавала сама за себе си — тросна се Аврора. — Никой не може да ми казва какво да правя. — Но колкото и да парадираше с независимостта си, тя знаеше, че животът й се обуславя от имената на родителите й. Том Наш беше световноизвестен изпълнител. Шерилин Роуз се славеше като примадоната на кънтри сцената. Аврора Наш се беше прочула като… тяхно дете. И нищо повече. За разлика от Паскал, която правеше впечатление с уникалната си индивидуалност.

— Успях ли да те разстроя? — попита тихо приятелката й.

— Не.

— Извинявай.

— Не ми се извинявай.

Аврора прехапа устна. Винаги се беше радвала на колите, парите и шикозните дрешки — изобщо на титлата си на холивудска принцеса, ала приятелството с Паскал разшири кръгозора й. Може би в живота имаше и друго, освен платинени албуми, щури купони и готини момчета. Уж беше голяма щастливка, а се чувстваше празна… Солена сълза се търкулна по бузата й.

— Добре ли си? — загрижи се Паскал.

— Студено ми е.

— На мен също.

Паскал протегна ръка, прегърна Аврора и свали циповете на спалните им чували, за да споделят топлината на телата си. Ухаеше на чисто, на теменужки, а косата й гъделичкаше лицето на Аврора.

Вятърът набираше скорост и разтрисаше платненото им убежище. Паскал замилва Аврора, плъзвайки непринудено ръка под фланелката й. Допирът на деликатните й пръсти с дълги нокти беше лек, едва доловим. Те проследиха бавно и гальовно линията на корема й, после, сякаш случайно, пропълзяха нагоре и стигнаха до облите й гърди. На Аврора дори не й мина на ум да я спре.

— Може ли да те целуна? — прошепна Паскал.

Аврора настръхна.

— Да.

Устните на Паскал бяха меки и с вкус на плодов гланц. Езиците им се преплетоха в сладостно любопитство. Паскал захапа нежно долната устна на Аврора, отприщвайки наелектризирана вълна от копнеж. После съблече фланелката и събу бикините си. Между бедрата й се разкри тъмен триъгълник, а високо върху гърдите й две бледи зърна. Аврора ги целуна. Изпита непознато досега чувство. Французойката въздъхна и двете се прегърнаха още по-силно.

Кожата на Паскал беше като коприна, допирът й нежен, но и настойчив. Обезумяла от възбуда, Аврора плъзна пръсти във влажната вдлъбнатина между краката й и я целуна още по-страстно. Имаше чувството, че се стреми да имитира момчетата, с които беше спала, недоумявайки как така бързо бе усвоила ролята на мъжа. Не че изобщо имаше нужда от мъж. В този миг осъзна, че всъщност никога не беше изпитвала истинска потребност от мъж…