Паскал я обърна по гръб и на свой ред плъзна пръсти между бедрата й. Аврора простена. Обля я гореща вълна и тя повдигна таза си, възхищавайки се на вещия допир на партньорката си. Французойката прокара език през слабините й и като гръм от ясно небе Аврора бе разтресена от върховна наслада. За първи път изпитваше такъв шеметен оргазъм.
Полежаха без дъх, Паскал се облече и се обърна на другата страна.
— Лека нощ — каза тя, сякаш нищо не се беше случило.
— Лека нощ — отвърна Аврора и се заслуша в трополенето на дъжда.
Стиви
Бен Райнър, деветнайсетгодишният брат на Биби, се оказа отвратителен съквартирант. В началото Стиви прояви търпение — момчето нямаше пукната пара, а и страдаше, защото тъкмо беше скъсал с приятелката си. Покрай собствените си по-малки братя и сестри знаеше, че нещата рано или късно ще си дойдат на мястото. Но още от първия ден хлапакът отчаяно пафкаше марихуана, нагъваше пилешки бутчета и зяпаше порно по интернет. Бен нямаше нищо общо със сестра си. След появата си в няколко реклами за продукти против младежки пъпки, в които, по негови думи, приличал на пълен смотаняк, той беше престанал да търси работа. Въпреки това Стиви го търпеше. В името на приятелството си с Биби събираше свити на топки мръсни чорапи, изключваше порно програмата на телевизора посред нощ и се тревожеше за него, ако не си покажеше носа до три следобед.
Хубавото беше, че присъствието му допринесе за скъсването й с Уил Гарднър. Уил не гледаше с добро око на нанеслия се в апартамента й нехранимайко. Дразнеше се и й го показваше. А на Стиви й трябваше съвсем малко, за да сложи край на връзката им. Агентът й одобри раздялата — тя беше вече свободата да кръжи като пеперуда сред обществото. Работата по „Лъжи ме“ почти приключваше. Критиците определяха филма като „разтърсващо правдива обрисовка на приятелството и многото лица на любовта“, а актьорската й игра прославяха като „впечатляващ дебют“. Стиви имаше чувството, че е надянала нечия чужда кожа. Мисълта, че беше обсебила ролята на Лорън, не я напускаше. Толкова много искаше да й се отблагодари!
Биби пристигна в Ел Ей към края на месеца. Стиви й намекна няколко пъти за преместването на Бен в скромната резиденцийка на Линъс Позън в Бевърли Хилс, но тя все й отказваше: „Съжалявам, Стив, ама знаеш как е с новите връзки! Ще може ли да поживее при теб още малко?“ Стиви стигна до заключението, че Линъс нямаше никакво намерение да помага на Биби и семейството й, и това затвърди първоначалните й опасения около режисьора. Нямаше му никакво доверие.
Най-сетне Биби я покани на гости и Стиви отложи всичките си планове за вечерта. Биби и Линъс щяха да бъдат домакини на грандиозно парти по случай нанасянето им в новия дом.
— Ами екстра, тъкмо ще ме запознаеш с тоя-оня — заяви Бен, който се беше разплул на дивана пред лаптопа, от който сваляше порнофилми.
Стиви се опита да запази спокойствие. Бен все я дрънкаше да го влачи със себе си и да го представя на агенти и режисьори, след което го домързяваше да поддържа контакти и лентяйстваше по цял ден. Често я поставяше в неловко положение, защото излизаше, че пробутва един не само нереализиран, а и неамбициозен актьор. Успокояваше се с мисълта, че прави услуга на Биби и така й се отблагодарява.
Двамата с Бен пътуваха към къщата на Позън. Когато го вземаше със себе си, Бен я караше да го хваща под ръка заради папараците, но Стиви не се съгласяваше, защото не искаше да плъзват слухове. Единствената физическа прилика между брата и сестрата беше ситно къдравата, червеникава коса. Момчето беше леко затлъстяло около брадичката и си пускаше брада. На снимките като малък беше много сладък, но пубертетът имаше свойството да заличава детското очарование.
Колата спря и папараците се втурнаха към Стиви, която беше с къса бяла къса рокля на Стела Маккартни (съветваха я винаги да носи английски марки тоалети). Светкавици, подсвирквания, подвиквания. Вълнистата й вишневочервена коса се разстилаше до раменете. Усмивката й искреше с чара на Мона Лиза и подлудяваше папараците.
Биби я посрещна на прага.
— Толкова се радвам да те видя, Стив! Нямаш представа колко много ми липсваше! Видя ли само как те посрещнаха? Сигурно вече си свикнала и все пак! Изглеждаш ослепително! Харесваш ли роклята ми?
Роклята беше хубава, но не и видът на Биби. Зелените й очи бяха мътни, а под тях тъмнееха кръгове, маскирани с фон дьо тен. Чаровно хаотичните й червеникави къдрички бяха подстригани и изсветлени до восъчен цвят. Светлината й беше угаснала.
Читать дальше