Виктория Фокс - Островът на изкушението

Комплиментът я притесни.

— Ако в момента работиш в салон, миличка, мога да ти гарантирам, че няма да е задълго. Ти си разкошна! — Десидерия облиза долната си устна и промълви дрезгаво: — Би ли ми казала дали си хетеросексуална?

— Да. — Лори не проумяваше какво общо има това с работата на модел.

— Направи ми една услуга. — Десидерия извади малка черна визитка. — Обади ми се веднага щом се прибереш в Ел Ей. Ще те поканим на фотосесия, за да преценим как изглеждаш пред обектива, и ако харесаме резултата, ще ти предложим договор.

Лори взе визитката.

— Обещай ми, че ще се обадиш?

— Обещавам.

— Прекрасно. — Записа си координатите на момичето и добави: — Ще разкажа на шефа си за теб. Не би ми простил, ако не те заведа в студиото!

Аврора

Паскал Деверо и Аврора бяха неразделни вече няколко дни. Аврора не беше срещала толкова интересна, дръзновена личност, съвсем различна от така наречените й приятелки в Ел Ей, които мислеха само за коли и дрехи. Паскал имаше висока култура и беше обиколила света. С интелекта и нестандартната си мисъл винаги намираше начин да просветли Аврора по какви ли не въпроси. Имаше остър ум, силен дух и дори смелост да се опълчи на даскалите в „Света Агнес“. Освен това, незнайно защо, останалите момичета, включително Юджини Бофърт, не смееха да се заяждат с нея. Родителите на Паскал бяха Жизел и Арно Деверо, известни френски политици. Тя произхождаше от влиятелен род.

Аврора беше доволна, защото в нейно лице виждаше съмишленик.

Двете правеха всичко заедно. Мръщеха се недоволно на един чин, тръгваха си заедно, когато им скимнеше, ходеха си на гости нощем и шушукаха в леглото, измъкваха се от общежитието по тъмно, пушеха и пиеха от патрончетата, които Паскал криеше в заключена кутия под леглото. Най-близкото населено място се намираше на километри разстояние, но това не ги тревожеше, защото намираха начин да се забавляват и в бастилията. Аврора можеше да приказва с новата си най-добра приятелка часове наред.

— Предполагам, че двете с гаджето ти ще спинкате в една палатка! — подхвърли Юджини Бофърт, преди да потеглят на организирания от госпожа Дърдън излет. — Всички знаем, че сте лесбийки.

Аврора се усмихна. Майната й на Юджини Бофърт и на проникновеното й изказване. Просто завиждаше, понеже всички искаха да дружат с Паскал, а тя не допускаше никой друг до себе си.

Момичетата бяха на игрището и тъкмо започваше да вали. Аврора мерна отражението си в прозорците на главната сграда и не остана доволна. Английското време не се отразяваше добре на тена й, а и без златните ръце на Рамон изрусената й къса прическа беше избуяла чак до раменете, все още златиста на цвят, но без блясъка, който калифорнийското слънце даряваше.

— По-чевръсто, момичета! — изкрещя госпожа Дърдън, пременена в нелепо кепе и бричове. Тя размахваше някаква пръчка, сякаш събираше стадо овце. — Времето се влошава и искам да направим лагера колкото може по-бързо.

Аврора простена и погледна отчаяно към Паскал. Французойката сви равнодушно рамене — жест, който беше много по-красноречив от мрънкането.

Напуснаха територията на училището в мудна колона. Фран Харингтън явно още не беше схванала, че Аврора вече няма нужда от услугите й, и току се лепваше за нея. Днес кихаше през две минути и се жалваше, че е настинала.

— Може ли да лагерувам с вас двете? — изхленчи Фран. Непромокаемите й панталони шушкаха влудяващо на всяка стъпка.

— Още не знаем кой с кого ще лагерува — излъга Аврора. Господи, ако не познаваше Паскал, подобна експедиция щеше да е направо смъртоносна. Какво по-хубаво от това да катериш хълмовете с оловна тежест на гърба с плямпаща тъпанарка до теб! Все едно беше тръгнала на военен тренировъчен поход. Че и по-зле.

— Ама аз не знам как да разпъвам палатка! — завайка се Фран.

— Да не мислиш, че аз знам? Някой ще ни помогне.

След няколко часа изтормозената команда пристигна в удобна за лагеруване долинка. Раменете ги боляха, а лицата им бяха почервенели от шибащия дъжд. От всички страни ги заграждаха високи планини и враждебни облаци тегнеха над главите им. Беше едва четири следобед, а вече се смрачаваше. Слънцето никога ли не огряваше тази проклета страна? Аврора не помнеше кога за последно беше виждала синьо небе.

Оказа се, че Паскал е сръчна и в тази област. Разпъна палатката за няколко минути, докато останалите момичета се бореха безуспешно, а Юджини Бофърт се разпореждаше и ги поучаваше, оплетена до уши във въжета и рейки. За да затвори устата на Фран, Аврора й позволи да разпъне палатката си до тяхната и дори й помогна. Получи се нещо като килнат настрани, нестабилен и пронизван от вятъра балон. През това време Паскал седеше в идеално опънатата им палатка и си лакираше ноктите.