Виктория Фокс - Островът на изкушението

Беше слънчева сряда, съвършена холивудска утрин, и Стиви се намираше в кабинета на агента си. Марти Кинг управляваше цял отбор суперзвезди. Не можеше да повярва, че точно той беше проявил интерес към нея, а когато каза на Биби по телефона, приятелката й ахна: „Направо ме шашна!“ Марти Кинг беше прочут с дарбата си да открива изгряващи звезди по пътя им към върха. Беше агент на най-големите холивудски знаменитости — включително и на Коул Стийл. В детството на Стиви филмите на Коул бяха сред най-ценните попълнения в домашната колекция на семейство Спелър. И ето че имаха общ агент!

— Имаш ли си приятел? — заинтересува се Марти. В първия момент Стиви си помисли, че въпросът е целенасочен, но агентът я гледаше напълно сериозно от другата страна на бюрото. Той беше червендалест и с гъста рижава коса. Личеше си, че на младини е бил красавец, а сърдечната му усмивка беше рядко явление в този град.

Сети се за Уил, който не остана доволен от новината, че се преселва в Ел Ей.

— Не съм много сигурна…

— Значи нямаш.

Той извади с нокът нещо измежду зъбите си и го проучи внимателно, преди да го лапне. Явно нехаеше за впечатлението, което би й направил.

— От тук нататък е важно с кого те свързват — продължи той. — Стиви Спелър е еталон за класа. Някакъв си пикльо, за когото не ти пука, не ни изнася.

— Кой е казал, че не ми пука?

— Аз. Познавам ли го?

— Не.

— Хубаво. Точно тези, дето ги познавам, ми причиняват най-големи главоболия. Послушай ме и не се обвързвай. Безкрайно ще ми улесниш живота, пък и за теб ще бъде по-добре.

— Добре.

— С твоя външен вид и талант тепърва ще се издигаш. А сладкият ти акцент ще ти докара куп въшливи от пари продуценти.

Стиви се засмя. Той дори не се усмихна.

— Да си чувала за Зандър Джейкъбсън?

— Да. — Той беше доста привлекателен актьор и режисьор към трийсетте. Миналата пролет го бяха номинирали за „Оскар“.

— Мисля да те пратя при него. — Марти нави ръкавите на ризата си. — Новият му проект е само като за теб. — На вратата се почука.

В офиса надникна симпатична блондинка.

— Рита Клей ви търси. Казах й, че сте ангажиран, но тя ме накара да обещая, че лично ще ви предам.

— Благодаря, Дженифър.

Когато секретарката затвори вратата, Стиви попита:

— Та, какво за Зандър Джейкъбсън?

— Хвърли око на сценария, мисля, че ще ти допадне. Аз ще се свържа с него. Сигурен съм, че ще одобри предложението ми.

— Какво знаеш за Линъс Позън? — изведнъж попита Стиви.

Марти се облегна и присви очи. Едната стена на офиса му беше стъклена и разкриваше зелените върхове на палмите, които се олюляваха от топлия бриз.

— Защо питаш?

Стиви вдигна рамене.

— Ако те интересува, не се очаква скоро да работиш с него — заяви Марти. — Срещала ли си го лично?

— Миналата година в Ню Йорк. Предложи ми работа. Реших, че трябва да ти го кажа.

— Каква работа?

— Даде ми визитката си, но не му се обадих.

— Имаш ли представа в кой бранш е?

— Режисира екшън суперпродукции.

— Точно така. С две думи, не е по твоята част.

— Е, да…

— От мен един съвет. Стой настрана от него.

Уил Гарднър я чакаше пред входа. Братът на Биби щеше да пристигне същия следобед, затова първата й реакция беше на раздразнение. Трябваше поне да й се обади.

— Здрасти, хубавице! — Той я прегърна и целуна по устните.

— Какво правиш тук? — попита Стиви.

— Нужна ли е друга причина, освен тази? — Прегърна я през кръста и отново я целуна. Умираше от жега и блузата беше полепнала по потната й кожа на гърба. Искаше единствено да влезе под душа, да се преоблече в широка фланелка и да остане насаме с мислите си. Преживяла беше трескава седмица и Уил беше последният човек, когото искаше да види. И все пак нямаше как да не го покани.

— Заповядай. Извинявай, че е разхвърляно…

Апартаментът й беше в непретенциозен жилищен блок, подобен на мотел. Едноетажната кремава сграда беше под формата на L, с басейн в двора. Всяка сутрин плуваше, хапваше здравословна закуска и преговаряше репликите за предстоящите сцени.

Щом влязоха, Уил отвори хладилника и надигна кутията с ябълков сок. Избърза уста с ръка и придърпа Стиви в обятията си. Тя нямаше търпение да вземе душ и да се преоблече, но Уил не я пускаше.

Докато се любеха, той не спря да ахка и охка — разкошна си, адски ми липсваше, тялото ти ме влудява, ненадмината си в леглото… Чудеше се как да реагира и как да му каже да ускори темпото, та да свършат по-бързо. От самото начало Уил влагаше много повече чувства от нея. Раздялата щеше да е неприятна, но и не биваше дълго да го заблуждава.