Виктория Фокс - Островът на изкушението

Сред мъртвешката тишина на празната спалня Аврора се почувства истински самотна. Вината беше нейна, но не бяха ли попрекалили тези нейни родители? Така ли се изоставя родна дъщеря?

Загледа се в отражението си върху прозореца. Струйките дъжд приличаха на стичащи се сълзи. Реши да се стегне и да не се поддава на унинието. Трябваше да измисли бърз план за действие.

Екскурзоводката й беше момиче на име Фран Харингтън, най-голямата задръстенячка от Зубървил. Косата й беше с миши цвят, а лицето й беше от невзрачно по-невзрачно. От нея, както и от цялото училище, лъхаха скука и досада. Аврора не можеше да се примири, че е заточена тук и пропуска толкова много купони и момчета. С удоволствие би изчукала някого. Ала тук нямаше пукнато момче!

От пристигането й беше минала седмица и вече влизаше в крак с порядките на „Света Агнес“. Съученичките й бяха дъщери на търговски магнати, правителствени клечки, царски особи… Скучни или не, тяхното бъдеще беше осигурено. В сравнение с тях щерката на Том Наш и Шерилин Роуз беше кръгла нула. Освен това всичките бяха подмазвачки и никога не се бунтуваха за нищо. Повечето от момичетата в нейната спалня бяха англичанки с превзети имена. Даскалиците — дърти кокошки с лош дъх — я ненавиждаха. Само господин Фолкс, преподавателят по химия, беше що-годе свестен и дори малко секси. Първият и единствен път, в който се беше опитала да флиртува с него, Аврора обърка сместа и предизвика експлозия в лабораторията. Госпожа Стокър-Лийч беше вещица и половина. Нима от човек с такова благозвучно име можеше да се очаква друго?

Вторник следобед. По програма — тренировка по хокей с Юджини Бофърт.

Юджини Бофърт беше голяма гад. Дъщеря беше на непозната на Аврора сценаристка, ала очевидно прочута на великобританска земя. Тя крачеше надуто, сякаш дворът й беше бащиния, следвана от тайфа ревностни последователки, които попиваха всяка нейна дума. Още от самото начало Юджини възприе Аврора като враг. В час я зяпаше с неприкрита злоба, а докато обядваха в трапезарията, клюкарстваше по неин адрес и се кискаше с дружките си. Но на нея не й пукаше. Кретените не я интересуваха. Юджини непрекъснато се хвалеше, че прекарала миналата лятна ваканция на сноуборд курорт в компанията на принц Уилям и Кейт Мидълтън. Едва ли би й се налагало да се перчи така, ако въпросните госпожички й бяха истински приятелки. Аврора можеше да разказва с часове наред за познанствата си с богати и известни личности, но тя беше над тези неща. Тези гъски нямаха представа за холивудските кревати, през които беше минала. А това би бил чудесен повод за завист и злословие!

Никога не си беше падала по спорта и затова изглеждаше ужасно отегчена в екипа си на вратар. След минута игра Юджини Бофърт я заблъска със стика в краката.

— Майната ти! — не се сдържа Аврора, когато кръстосаха стикове.

— Майната ти на теб! — изсъска Юджини. За нея спортът беше религия и победата беше въпрос на живот и смърт.

Аврора чакаше да дойде краят на играта, за да се скатае в храстите и да изпуши един джойнт. Хрумна й да счупи пищялите на Юджини, за да я отстранят преждевременно. Заби стика си в краката й и Юджини извика от болка. Дебелата учителка по физкултура дотича и наду свирката право в ухото й.

— Вън! — изрева тя с пламнало лице и посочи пейките.

Юджини изглеждаше доволна от наказанието на омразната американка, тъй като за нея беше голям позор да те изгонят по средата на мача. Аврора не знаеше да се смее ли, да плаче ли. Трябваше да измисли нещо много по-скандално, за да се прибере по-бързо у дома. Телефонното й обаждане до Том миналата седмица беше безрезултатно — той бързаше за спа процедури и държеше да не изпуска часа си. Колкото и да се беше жалвала, че заточението в „Света Агнес“ е по-ужасяващо и от смъртна присъда (тук дори не можеше да се надява на смъртоносна инжекция), баща й запази позицията си непоклатима: можело да обсъдят въпроса след месеца и нито ден по-рано. Май я вземаше за прекалено наивна…

На пейката до нея седеше непознато момиче с дълга черна коса, бледа кожа и стегнато, дребничко телце.

— Ти защо не играеш? — попита Аврора.

— Не обичам да спортувам — обясни момичето, без да си направи труда да вдигне поглед. Четеше някаква книга на друг език.

— Какво четеш? — полюбопитства тя. В този миг мерна господин Фолкс на път за лабораторията и веднага се поразгърди, за да разкрие малко повечко плът.

— Книга — отвърна момичето. Имаше лек акцент.