Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Французойка ли си?

— Браво на теб.

На Аврора й допадна очебийното безразличие на чужденката и тя протегна ръка.

— Аврора Наш.

Момичето отлепи поглед от книгата си. Беше изумително красива, с идеална млечнобяла кожа, кървавочервени устни и котешки зелени очи.

— Знам коя си. Мърморещата американка. Истински ли е тенът ти?

Аврора не се засегна.

— Чиста доза калифорнийско слънце, скъпа моя. И на теб би ти се отразило добре.

— Не ми харесва.

— Много ти благодаря.

Момичето отново се зачете.

— И аз мразя спортовете — каза Аврора. — Ти как се наложи да не играеш?

— Отказвам да изляза на игрището.

— Страшна тактика.

Чужденката затвори книгата със замах.

— Освободена съм от часовете по физкултура. Родителите ми имат приятел лекар. Написа ми извинителна бележка.

— С каква диагноза?

— Най-елементарната — липса на колективен дух.

Аврора се разсмя.

— А какво не ти липсва?

— Нищо, което ми трябва.

— А да ти трябва случайно малко тревичка?

Момичето присви очи.

— Нали не си въобразяваш, че ще станем дружки?

Аврора издърпа нагоре грозните, боцкащи чорапи.

— Все ми е тая.

— Защото не съм дошла тук да завързвам приятелства.

— Твоя си работа.

Поседяха мълчаливо, наблюдавайки необузданата радост на Юджини Бофърт след всеки гол в полза на отбора й. По едно време момичето се обърна към нея и протегна бялата си ръка.

— Аз съм Паскал Деверо.

Аврора стисна ръката й.

— Приятно ми е.

— И още по-приятно ще ти става.

— О! И защо?

— Защото си стиснахме ръцете. И от тук насетне това свято местенце го очакват интересни промени.

Стиви

Стиви прие ролята. Предлагаха й я на тепсия — ролята, за която си мечтаеха хиляди момичета. Включително Биби Райнър.

— Биб, толкова ми е неудобно — каза гузно тя, когато й предложиха официално. — Ти искаше да играеш Лорън. На мен не ми е тук мястото…

Усмивката не падна от лицето на Биби. Не изпита завист, макар самочувствието й да беше накърнено. Стиви нямаше представа защо приятелката й толкова искаше ролята, но явно възприемаше и този провал като поредното неуспешно прослушване.

— Вземи ролята, Стиви — насърчи я тя и я прегърна. — И да откажеш, няма да я дадат на мен.

Но на Стиви й беше съвестно. Никога не се беше надявала на актьорска кариера и шансът падна съвсем изневиделица. За нейна изненада сценарият като цяло я интригуваше и всички я уверяваха, че има талант и ще е престъпление да не се пробва. Какво губеше? Студиото от години търсело пълната противоположност на русокосите, синеоки калифорнийки и най-накрая я беше открило в лицето на Стиви. След като най-после беше склонила да замени очилата си с контактни лещи, самобитната й красота беше впечатлила всички.

— Биб, толкова съм ти задължена!

Биби стисна ръката й, убедена, че и нейният звезден миг ще настъпи. После помоли Стиви за малка услуга. Снимките на „Лъжи ме“ бяха в Лос Анджелис, където от студиото щяха да й подсигурят скромно апартаментче. По-малкият брат на Биби се беше установил в града, но отдавна не му бяха възлагащи роля. Затънал беше в дългове и спеше по диваните на приятели. Та молбата на Биби беше приятелката й да го приюти за известно време.

Стиви нямаше против и се съгласи.

След шест седмици се озова на снимачната площадка. Продуцент на филма беше Дърк Майкълс, холивудска знаменитост и богаташ. Стиви не беше смогнала дори да разопакова багажа си и нощите в Ел Ей се заредиха с не повече от четири часа сън. Събитията се развиваха невероятно бързо — името й се превърна в обществена собственост в рамките на дни, физиономията й цъфна из страниците на Гугъл, а куп позабравени приятели мигом започнаха да й звънят и да тръбят колко близка я чувстват. Занизаха се покани за партита и приеми, наградни церемонии и фотосесии и дори не й оставаше време да проумее, че се е превърнала в любимка на свят, който открай време заклеймяваше като пошъл. Разнасяха се горещи слухове за най-сексапилната изгряваща актриса в града: Стиви Спелър — следващата велика британска звезда, съчетаваща наперения лондонски чар на Кийра Найтли със сдържания интелект на Натали Портман.

След непохватната си изява на първото прослушване с Биби, Стиви се впусна в играта с изненадваща охота. Първото й изпълнение на снимачната площадка беше съпроводено с вълни на страх и усещане за непростим фалш, но преди да се вцепени от паника, режисьорът извика „Стоп!“ и сцената беше готова. Цял живот се беше справяла задоволително с доста неща, но никога не беше блестяла. Ала потопеше ли се в ролята си, заживяваше живота на героинята и се чувстваше в свои води. Само така успяваше да прокуди от съзнанието си мислите за миналото. Гледаше се на екрана и изпитваше удивление от собствените си превъплъщения, а и научаваше нови неща за себе си.