Виктория Фокс - Островът на изкушението

Корасон поклати глава с неизмерима тъга в очите.

— Грешиш, querida . Ти не си такава.

— Мразя Анхелика. — Дори хвърли зеленчуците в нагорещения тиган и синкавият пламък облиза стените му. — Мразя и дъщерите й. Ако не бяха те…

— Не бива да виниш Анхелика. Смъртта на майка ти промени Тони. Мария беше любовта на живота му.

Дори кимна и прехапа устни, за да удържи напиращите сълзи.

— Не знам какво му е минавало през главата — продължи Корасон, — но разбирам защо е решил да се обвърже с Анхелика. Тя е силна, поема нещата в свои ръце…

— Тази жена е зла и неразумна! Пропиля всичките ни спестявания…

— Тази жена е съпругата на баща ти. — Корасон не откъсваше очи от нея. — Независимо дали ти харесва или не.

След малко баба й я прегърна с измършавялата си ръка.

— Хайде стига. Нали ти обещах, че те чакат хубави неща? На моята възраст отдавна съм се научила да вярвам на инстинктите си. — Целуна я по главата и добави: — Имай търпение. Имай търпение, Лориана.

Лори пътуваше с автобуса до Мурсия два пъти седмично. Не беше разглеждала града по тъмно, затова на следващата вечер Корасон я подкани да излезе.

— А ти какво ще правиш?

— Иди се позабавлявай. Аз съм добре тук — усмихна се баба й и се настани в любимия си стол с радиото до нея. — Погледай реката вместо мен.

В Мурсия имаше фиеста и по улиците се лееха реки от искрящи цветове. Песните и факлите на облечените в парадни костюми местни жители съживяваха въздуха и изпълваха атмосферата със заразителна ведрост. Лори беше разпуснала черния водопад на косите си и те се диплеха на раменете й. Жълтата й рокля беше със семпла кройка, а слънчевият й загар беше придобил кехлибарен цвят. На ушите й лъскаха две малки кръгли обички. Мина по внушителния Мост на опасностите, като спираше да погледа катранено златистото течение на река Сегура. Отвъд покривите на къщите и високата кула на готическата катедрала планинските вериги се домогваха до небето. Лори си представи непознатия до себе си. Би потърсил ръката й и би опипал пулса й, подлудявайки кръвта й.

Седна в едно кафене на glorieta , градския площад, без да забележи настоятелния поглед на жената на бара, която надникна в малко тефтерче с кожени корици и тръгна към нея. Лори си поръча чаша червено вино, което беше толкова гъсто и смолисто, че лепнеше в устата като сироп.

— Извинете? — заговори я нечий глас на испански.

Лори вдигна поглед и видя ослепително красива жена, по-възрастна от нея, със стелеща се лъскава черна коса до средата на гърба. Лицето й беше с фини черти, изящни високи скули и голяма бенка на едната буза.

— Може ли да ползвам пепелника ви?

Лори не пушеше и й го подаде.

— Заповядайте.

Жената издърпа стола до момичето и седна на масата.

— Десидерия Гомес — представи се тя. — Надявам се да не ви преча.

Лори стисна ръката й.

— Que linda! Много сте красива — каза жената и й предложи цигара.

— Не, благодаря — усмихна се момичето.

— Тук ли живеете?

— В Америка. Лос Анджелис.

— Наистина ли? Какво съвпадение. Компанията ми има клон в Ел Ей. — Десидерия премина на английски и част от чара й тутакси се изпари. — Търся таланти и работата ми е свързана с много пътуване. От време на време, макар и доста рядко, попадам на хубавици като теб.

Десидерия втренчи поглед в Лори и тя се почувства неловко.

— На почивка съм в къщата на баба ми. Тя живее извън града… — подзе момичето, за да наруши неловкото мълчание.

— Но възнамеряваш да се прибереш, предполагам? В Ел Ей?

— Да.

— Как се казваш? — попита жената на испански.

— Лориана Гарсия Торес.

— Лори Гарсия… Вече те виждам известна — присви очи Десидерия и добави: — Аз работя за „Ла Люмиер“.

Лори погледна въпросително.

— Модната агенция! Най-добрата в света! Не си ли чувала? — Жената изтръска пепелта от цигарата на земята. Да се чудиш защо ли бе поискала пепелник…

— Звучи интересно.

— Дали би проявила интерес? — усмихна се Десидерия.

— Към какво?

— Предлагам ти работа.

— Да, разбира се — кимна Лори обнадеждена. — В момента работя в козметичен салон — нищо особено, но ме бива в работата с коса, грим и козметични процедури. Освен това бързо усвоявам нови умения, така че няма да загубите много време с обучение…

— Имах предвид снимки — прекъсна я жената.

— Какви снимки?

— Предлагам ти да станеш модел.

Лори зяпна.

— Модел?

— Толкова си сладка и невинна. Но в същото време и сексапилна.