Виктория Фокс - Островът на изкушението

Мъжът беше към четирийсетте, широкоплещест и снажен, с карирана риза и работни панталони. Аврора го познаваше — Били Боб, един от земеделските работници, селяндур от класа и дебелоглав за двама, с неподбиращ сексуален нагон и яко, мускулесто тяло. Май селската ваканция не се очертаваше толкова прозаична, колкото очакваше. Аврора се изправи, изтупа босите си колене и му отправи лазурносин поглед.

— Знае ли Том къде се размотаваш? — попита Били Боб. Лицето му беше обрасло в няколкодневна четина, на път да се превърне в гъста брада.

— Много ли е опасно? — заинтересува се Аврора.

— Моля?

Тя пристъпи към него. Колко отдавна не беше виждала мъж…

— Искам да знам кое му е опасното.

Той не помръдна.

— Хайде, малката, да те водим у дома.

Аврора протегна ръка и я опря в гърдите му. Тялото под ризата беше топло и твърдо. Били Боб не се отдръпна.

— Мен опасностите не ме плашат — промълви Аврора и свали поглед към ципа на дънките му. Личеше си, че е надарен. Притисна тяло в неговото. Той вонеше на пот и машинно масло, но кожата му излъчваше и онази ободряваща, свежа миризма на човек, прекарващ дълго време на открито.

Били Боб метна поглед през рамо, позамисли се за момент и разкопча колана си. Аврора се подсмихна. Мъжете бяха толкова леснодостъпни.

Том Наш зяпаше безцелно през прозореца на работната си стая, любувайки се на тревистия склон над реката. По едно време съзря Били Боб Хокър да крачи наперено по брега с вечната си потна карирана риза. Широкоплещестият работник мина покрай конюшнята, спря до чистокръвния жребец на ливадата и го потупа по носа. Том се почувства като затворник, копнеещ за живот, какъвто никога нямаше да има.

Избърса челото си с длан и се замисли за Аврора и кашата, в която се беше забъркала. Де да можеше да изтрие и тревогите си с един-единствен замах. Взе любимата си акустична китара „Гибсън“ и засвири разсеяно и без желание. Съзнаваше, че трябва да прекарва повече време с единствената си дъщеря, но проклетият албум нямаше да се напише сам.

Обикновено творческият процес не му се опъваше. Но сега имаше затруднения, тъй като Шерилин не проявяваше интерес към начинанието му. Беше я обзела пълна апатия. Чакаше да й даде нотите наготово, за да изпее механично песента. Навярно още не се беше съвзела от последните подвизи на Аврора. До ден-днешен краката й трепереха, наложеше ли се да влезе в игралната зала, а и той самият се замисляше, преди да хване някоя от щеките.

Жена му имаше нужда да се откъсне от всичко, да си поеме дъх и да бие шута на онази психиатърка Линди Мартин. Не се съмняваше, че докторката си измисля какви ли не ужаси само и само за да бърка в джоба на Шерилин. Колкото повече небивалици слушаше жена му, толкова повече се навиваше. Като че ли само той беше разумният в това семейство! Жени! Какво да ги правиш…

Двамата с Шерилин наистина се тревожеха за Аврора. Струваше му се, че новото училище беше усмирило дъщеря им, но така или иначе Аврора се нуждаеше най-вече от майка си.

Том остави китарата и извади чековата си книжка от бюрото. Както обикновено, стисна зъби, преди да напише сумата. Предпочиташе цифрите пред думите. Парите биха стигнали за седмичната прехрана на една цяла малка страна. Вдигна писалката и си отдъхна, защото пишеше чек на всеки три месеца и до следващия имаше много време.

Включи радиото с надеждата да го споходи вдъхновение. За негово нещастие улучи песен на така омразния Били Рей Сайръс! Клюмна глава над китарата. Дали това не беше знак, че албумът е прокълнат?

Едва ли. Том Наш принадлежеше към друга лига. Прочул се беше като мегазвезда, като душата и сърцето на кънтри и уестърн музикалната сцена, като дясната ръка на консервативния Чичо Сам. Така и щеше да си остане, стига да попълваше чека четири пъти годишно, за да им държи езика зад зъбите.

Погледна се в огледалото.

Били Рей, пукни! Можеш само да мечтаеш за такава коса.

Месец след завръщането си в пансиона Аврора откри, че е бременна. Една сутрин в трапезарията Юджини заяви:

— Виждаш ми се доста скапана!

Аврора изсипваше лъжици захар върху зърнената си закуска. Чувстваше тялото си изцедено от повръщане.

Изпратиха я в лекарския кабинет. Сестра Кренли я тикна в ужасяваща стая с решетки на прозорците и с печална картина на клоуна Пиеро с жълто цвете в устата.

— Има ли някаква вероятност да си бременна? — попита сестрата още на вратата.

— Не мисля — отвърна Аврора, стискайки устни, за да не повърне.