Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Е, започваш ли да вярваш? — попита Десидерия.

— Да вярвам в какво?

— Че ще ги стигнеш и надминеш. Не забравяй, че си неотразима!

Моро имаше причина да избягва подобни нощи.

Светлият кръг на прожектора — това настоятелно облещено око — беше най-самотното кътче на земята. Всички присъстващи, заможни и популярни до един, жадуваха да усетят топлината му, и в същото време ненавиждаха натрапчивия му взор. Жан Моро умееше да се изплъзва от тази коварна клопка. И имаше пълно основание за това.

Отсъствието му подклаждаше хорското любопитство и във вестниците валяха заглавия: „КОЙ Е ЖАН МОРО?“, „НАСЛЕДНИКЪТ МОРО — ЗАБУЛЕН В МИСТЕРИЯ“, „МОРО ЗАМЕСЕН В ТАЙНСТВЕНА СЕКТА“, „ФРЕНСКИ МАГНАТ РАЗПУСКА В КОСМОСА“. Имаше и по-прозаични: „ОСИРОТЕЛИЯТ МОРО СЕ ЗАВРЪЩА ВЪВ ФРАНЦИЯ И ПОСЕЩАВА ЛОБНОТО МЯСТО НА РОДИТЕЛИТЕ СИ“. А миналия месец се пръкна и любимото му: „ЖАН МОРО СТАРТИРА НЕЛЕГАЛНА ДЕЙНОСТ“.

Последното докосваше същината на нещата. Но дебнещото око на медиите не можеше да се добере до истината. Драскачите си бяха драскачи: търсеха пикантни, лесносмилаеми историйки. Дори тайната за Какатра да излезеше наяве, дори заговорът да беше разобличен, те не биха могли да се докопат до необходимата сензационна информация.

За човек, отбягващ обществото, Жан се държеше учудващо уверено. Той си проправяше път през многолюдното фоайе, кимаше и поздравяваше. Дългото отсъствие предполага дългоочаквано завръщане: най-старият трик на света. Белият заек изскача от цилиндъра, когато изобщо не го очакваш.

Жан-Батист беше израснал сред самоуверени и талантливи хора. Още от ранна възраст с него се бяха отнасяли като с мъж. Детинство не помнеше. Прочутите Пол и Емили отсъстваха с месеци заради бизнес или защото бяха на поредната романтична екскурзия. Жан нямаше братя и сестри — едно случайно появило се дете беше предостатъчно неудобство за звездната двойка. Когато навърши пет години, тръгна на училище. И то в чужбина. Време за игри нямаше. Животът беше изпитание и той трябваше да го разбере колкото може по-бързо.

Другата причина, поради която Жан рядко се появяваше на обществени мероприятия, бяха безпощадните разпити около покойните Моро и наследството им. Семейното огнище не беше от любимите му теми на разговор.

Спомняте ли си за тях с умиление? Нали ми бяха родители.

Как се отразява подобна трагедия на едно незряло момче? Трудно ми беше. Споменът е болезнен.

Вдъхновява ли ви творчеството им? Черпя вдъхновение от други места.

Тази вечер попадна в лапите на поривист телевизионен екип. Галавечерята се състоеше в помощ на войските, сражаващи се в други страни. Основната цел беше даване на гласност и набиране на средства.

— Какво цели да постигне „Фронтлайн Фешън“, господин Моро?

Репортерът очевидно беше новак. Жан имаше умението да отсява дилетантите от професионалистите с един поглед. Надушваше неопитността от километри.

— Стремежът ни тази вечер е да демонстрираме подкрепата си към мъжете и жените, рискуващи живота си отвъд океана. Модният свят е нетрадиционен поддръжник, но ние смятаме, че всеки отрасъл трябва да даде своя принос.

— Планирате ли да останете във Вегас?

— Не. — Едното ъгълче на устата му се изви в сдържана усмивка. — Вегас не ми понася особено.

— Обичате ли хазарта?

— Само когато съм сигурен, че ще спечеля.

— Рубен ван дер Мейде беше близък приятел на баща ви. Затова ли ви придружава тази вечер?

Една от асистентките на Жан го побутна напред и се обърна към журналистите:

— Достатъчно за тази вечер.

Докато започваше следващото интервю, Жан забеляза Лори Гарсия в другата страна на залата. Опасявайки се да не проследят погледа му, веднага насочи вниманието си към протичащия диалог. Момичето беше в безопасност в компанията на Десидерия Гомес. Страхът и смущението я възпираха да го заговори, ала той не се самозалъгваше, че това ще продължава вечно.

Жан не искаше да се забърква с нея. Трябваше да й обърне гръб и да я остави на съдбата. Беше непрофесионално от негова страна да подхожда така лекомислено… Но когато я видя за пръв път, тя беше в напълно безпомощно положение. Наложи се да се намеси и да я спаси. После отново позволи на инстинктите да надвият рационалната му мисъл и в разрив с най-стриктните закони на Какатра Лори Гарсия го беше видяла за втори път, бяха разговаряли и вече нямаше връщане назад. Ала момичето имаше нужда от закрила. Налагаше се да подсигури безопасността й и да спази обещанието си.