Виктория Фокс - Островът на изкушението

Подозренията на Жаклин се бяха потвърдили — Мак Валъри беше поредният кретен. От къщата излезе едрогърда блондинка с поднос. Жълто-зеленикавият й бански беше с твърде оскъдно долнище. Като сервира питиетата и се обърна да си ходи, Мак я шляпна по задника.

— Е? — обърна се той към Лори.

Тя държеше на този договор. Имаше нужда от него. С подписването му щеше да направи още една стъпка към бленувания живот. Пое дъх и подхвана:

— Жаклин казва истината. Образът на кльощавата жена не изглежда добре. По мое мнение продуктите на „Валъри“ се стремят да постигнат онзи естествен вид, който кара жените да се чувстват уютно в кожата си и да подчертават природните си надарености. А чувстваме ли се добре, то и изглеждаме добре, независимо от формите си. Вярвам, че мога да изразя и внуша тази идея от името на вашата компания.

Мак сръбна лимонада. Без всякакви уговорки щракна Лори с полароида си и заразмахва снимките под топлото слънце. Ръцете му бяха космати чак до кокалчетата на пръстите. Същински върколак. Масивни златни пръстени жълтееха тук-там между козината. За сметка на това главата му беше почти напълно плешива и темето му лъщеше от пот. Той проучи снимките и заключи:

— Не е зле. Имаш поглед „ала най-добра приятелка“. Но пък зависи как ще го разтълкуваш, прав ли съм?

— Поглед „ала най-добра приятелка“, добре казано! — ахна Жаклин.

— Ако бях момиче, бих споделяла всичко с нея. А ако бях младеж, честно казано, щях да съм й много наточен…

— Подписваме дванайсетмесечен договор и Лори става представително лице на „Валъри“ — намеси се Десидерия. — Получаваш изключителни права и мога да ти гарантирам, Мак, че тази година ще бъде бомбастична за нашата Лори. Линията ти се нуждае от свеж стил, от подмладяване! Време е да й влееш нов живот.

Лори стискаше притеснено ръце. Спомни си лепкавите стени в салона за красота, мухите над тезгяха, неспирните атаки на доведените си сестри. Всичко това се намираше на километри зад гърба й. Сети се за баща си и за Корасон, която седеше на верандата в далечна Испания, заслушана в радиото. И за Рико, момчето, което обожаваше, но така й не бе обикнала. А дали изпитваше обич към Жан Моро?

— Одобрявам я — обяви Мак. — Пък и е крайно време да подхвана партньорство с Моро. Няма да се срещам с другите момичета. Вземам нея.

След седмица Жан ги покани да отпразнуват договора.

— Моро не урежда току-така срещи със служителите — каза Десидерия. — Голяма късметлийка си, да знаеш.

Лори не го беше виждала от ревюто във Вегас. Договорът с Мак им даваше основателна причина да поговорят. Жан Моро, магнатът на модния свят, се беше появил в живота й в онзи съдбовен ден, но кой би очаквал, че същото това момиче ще се изправи на прага му след броени месеци! Най-вероятно и него го бяха разяждали същите мисли… Но поканата за обяд бележеше промяна във възгледите му. Дори беше сключила този договор в името на бъдещите им отношения.

Цяла вечност се чуди какво да облече. Новият й гардероб предлагаше разкошни тоалети, за каквито не беше мечтала. И макар че всеки един имаше свое собствено очарование, никой не подхождаше на случая.

В крайна сметка избра семпла кремава блуза без ръкав, копринен панталон с висока талия и затворени обувки. Косата върза на конска опашка.

Имаха резервация за изискан ресторант в Ел Ей на име „Ла Кут“. В колата пръсна парфюм зад ушите си и опита да се успокои. Дотук срещите й с Жан бяха епизодични — бегъл поглед в агенцията, мимолетна реплика на някое парти или подочута от тук от там клюка. А сега щяха да вечерят заедно. Какво щеше да й каже? Как щеше да му отвърне? Щеше ли да им се удаде възможност да поговорят насаме?

„Ла Кут“ се славеше с лазурния изглед към Венис Бийч и искрящия зеленикав хоризонт на Тихия океан. Помоли шофьора да я остави на една пресечка преди ресторанта. Сърцето щеше да изскочи от гърдите й. Едва събра сили да тръгне към входната алея.

Минувачите се любуваха на калифорнийското слънце, златните пясъци и океанската синева, караха кънки по крайбрежната алея и ближеха сладоледи.

„Спомни си как те целуна. Не забравяй, че вложи сърцето си в тази целувка… Хайде, действай, преди да си размислила.“

Жан седеше на терасата в компанията на Десидерия, Жаклин и Мак. Забеляза ги още в първия момент, но се направи на разсеяна, докато Десидерия не й махна. Пътят към масата й се стори безкраен.

Жан стана, за да я посрещне. Беше с широка бяла риза с навити ръкави и разкопчана яка, а косата му й се стори по-тъмна, отколкото я помнеше. Косъмчетата на ръцете му бяха изсветлели от слънцето, а усмивката му едва ли не прикриваше белега.