Виктория Фокс - Островът на изкушението

Паскал веднага намери шофьора на баща си. Аврора предположи, че вероятно разполага с различен шофьор за всяко кътче на света.

Къщата на Арно и Жизел беше кацнала на груба оголена скала. Представляваше златиста на цвят триетажна вила с просторна полукръгла веранда с изглед към морето. Дървените кепенци на прозорците, чиято маслиненозелена боя се лющеше под жарките слънчеви лъчи, й придаваха старовремско очарование, което се връзваше отлично с атмосферата на острова. Клонките на лимоновите дръвчета натежаваха от зрели, дебелокори плодове, а водата в приличния на лагуна басейн блестеше ослепително под яркото слънце.

Беше доста ветровито. Къщата им се намираше на най-високата точка на острова. Под краката им се ширеха варовиковите скали на градчето Капри, а над главите им — безкрайно синьо небе.

Във вилата нямаше никого. На вратата на хладилника имаше бележка, написана с дръзкия почерк на Жизел. Докато Паскал я четеше, Аврора тръгна на разходка из високото, прохладно помещение, прокарвайки пръсти по изящната дърворезба на скринове и шкафове, по рамките на картини и кориците на книги, по бразди и пукнатини, поели фин прах. Интериорът й напомняше на английските църкви, които беше посещавала по принуда на учителите от „Света Агнес“ — тих и прохладен, еклив и пропит с миризмата на вехто.

— Излезли са — изтъкна Паскал очевидното. — Искаш ли да се поразходим из града?

— Разбира се — съгласи се Аврора. — Къде са вашите?

Паскал пъхна бележката в колана на дънките си.

— Посрещат братовчед ми.

— Жан е тук? — заинтригува се Аврора. Спомни си за разговора с Жизел в Париж, за снимката му в общежитието на Паскал.

— Не ти ли споменах?

— Не.

— Ще се запознаете на сутринта. Татко ще ни изведе с яхтата.

— Онази, с която пристигнахме днес ли?

Паскал се разсмя.

— Не ставай глупава. Тя е просто играчка.

Лодката, с която отплаваха, се оказа трийсетметрова суперяхта с игрална зала, казино и богато зареден бар на борда. Пореха стремително лъскавите води на морето и топлия, наситен със слънце въздух. Подминаваха по-малки плавателни съдове — италиански, френски, немски флагове плющяха на морския бриз, докато гигантската яхта преваляше вълните, оставяйки разпенени дири след себе си.

На палубата над носа беше монтиран плувен басейн, обграден с луксозни шезлонги и обслужван от няколко униформени прислужници, в готовност да откликнат при първия сигнал. Жизел се препичаше на слънце, пристегната тъмната си коса под елегантен шал. Завидната й фигура беше облечена в изрязан цял бански костюм с украса от лъскави камъчета по деколтето. Паскал четеше книга под един от сенниците.

— Имаш ли нещо против да пообиколя яхтата? — попита Аврора, изваждайки слушалките на айпода от ушите си.

Паскал не вдигна глава.

— Стига да се навърташ в тази част.

— Защо?

Французойката сви рамене.

— Обсъждат бизнес въпроси.

Аврора се питаше дали някога ще й изпадне шанс да спипа Жан насаме. Още с качването Паскал като че ли правеше всичко възможно да ги държи на разстояние един от друг. „Знаеш ли, той е женен“ — беше й заявила важно призори на отплаване с поредната малка яхта, дошла да ги вземе от острова и да ги отведе до кея, където ги очакваше „принцесата“ на Арно, прилична на бяла апликация върху синьо платно. „Е, и?“ — отвърнала беше Аврора, напомняйки си, че развратните игрички с всеки срещнат отдавна са останали в миналото.

Но при вида на братовчеда, Аврора нямаше как да не отбележи, първо, факта, че Жан Моро е пълната противоположност на Били Боб Хокър, и, второ, че не си беше падала толкова по някого още отпреди екскурзията си до Париж. Освен това не беше за пренебрегване и фактът, че пред нея стоеше истински тузар: едно от най-големите имена в модния свят. Когато за жалост се беше изпуснала пред Фара, че се е сприятелила със семейството му, приятелката й я беше затрупала с въпроси. Пращял ли от сексапил? Хлопала ли му дъската? Срамежлив ли бил? Развел ли се бил най-накрая с дъртата си съпруга? Не че Аврора я беше информирала особено подробно: Паскал, също като родителите си, говореше уклончиво за Моро.

— Ей сега се връщам — обяви бодро, без да обръща внимание на погледа изпод вежди на приятелката си. Успееше ли да привлече погледа на Жан и да го привика в някоя от каютите, предупрежденията на Паскал така или иначе нямаше да я спрат.

До големия салон на кърмата се стигаше през плъзгащи врати от матирано стъкло. Мъжете седяха върху Г-образни кожени канапета и разговаряха оживено. Жан беше облечен в разкопчана чак до пъпа бяла риза, потрепваща на вятъра.