Виктория Фокс - Островът на изкушението

Гнусните им ръце я заблъскаха. Подаваха си я като улично коте. Зави й се свят, всичко се разми пред очите й като мастило във вода. Опипваха я с похот, докато разкъсаха роклята й.

— Престанете — умоляваше ги тя. — Моля ви, моля ви, спрете!

— Първо ще се позабавляваме.

Стори й се, че чу как някой разкопчава катарамата на колана си.

— Веднага престанете!

Това беше нов глас.

Захвърлиха я на пода. Едва дишаше, а сърцето й щеше да се пръсне от страх.

Пръв се обади Диего.

— Ти нямаш работа тук! Разкарай се.

Непознатият се приближи. Лори чу отчетливите му стъпки.

— Пусни я!

Момичето вдигна глава и видя катраненочерни обувки, шит по поръчка елегантен панталон и безупречно бели ръкави под сакото. Костюмът му беше като от списание. Такива носеха богатите бизнесмени, посещаващи казината в компанията на палави секретарки. Кокалчетата на ръцете му бяха големи, челюстта ъгловата, а косата с цвят на влажен морски пясък. На дясното ухо имаше малка черна обица, която не пасваше на изисканото му облекло, но му придаваше екзотичност.

Мъжът я погледна със сините си очи, които бяха толкова светли, че приличаха на изкуствени. На горната му устна като светкавица пробягваше назъбен, загрозяващ белег.

— Не се бъркай, където не ти е мястото — предупреди го един от гангстерите. — Върви си и никой няма да пострада.

Мъжът се наведе и протегна ръка на Лори. Ръкавът му се вдигна и разкри тънка кожена гривна.

— Хайде…

Диего беше бърз, но новодошлият го надминаваше по ловкост. Застана пред Лори и в същия миг сграбчи юмрука на Диего. Един от гангстерите извади пистолет.

— Повече няма да повтарям! — изръмжа шефът на бандата. — Изчезвай!

Мъжът отби опита за удар на един от другарите му и изви ръката на нападателя, който се строполи и изстена.

— Счупи ми ръката! Копеле гадно!

Последва второ нападение. Спасителят на Лори се изплъзна ловко и стовари юмрук в гърлото на бандита, сграбчи пистолета му и го блъсна с все сила в стената. Третият, все още непострадал другар на Диего, хукна презглава.

— Бягай! — извика той на шефа си. — Бързо!

Диего впери поглед в дулото на насочения пистолет и процеди през зъби:

— Май не знаеш с кого си имаш работа!

Лори забеляза, че увереността на Диего се беше изпарила. В очите му проблесна страх.

— Разкарай хората си веднага — нареди непознатият. Говореше със странен акцент. — И повече да не сте припарили. Върнете ли се, ще потънете вдън земя. Никой няма да разбере какво ви е сполетяло. Нито жените ви, нито приятелите ви, нито братята ви, нито децата ви. Любовниците ще ви чакат напразно в студени стаи със студени легла. Ще умрете до един.

Непознатият хвана Лори за ръката и с бърза крачка я изкара навън. Лъскавият му черен мерцедес мъркаше на улицата в очакване. Момичето влетя в колата и се сви на задната кожена седалка. Мъжът натисна някакво копче и продиктува инструкциите си на шофьора зад паравана от затъмнено стъкло. Погледна Лори е лазурно сините си очи и каза:

— Ще те пусна да си ходиш чак когато се уверя, че си в безопасност. Не се страхувай.

Лори успя да продума с пресипнал глас.

— Познавам ли ви?

— Не.

Колата летеше.

— Кой сте вие?

— Никой.

Искаше й се да го докосне. Да го докосне по непривичен, неизпитван досега първичен начин. Непознатият гледаше настрани. Лицето му беше непроницаемо.

В следващия момент, незнайно как, двамата се целунаха. Телата им се слепиха. Тя опозна устните му, езика и белега, който навяваше мисли за скрита опасност. Ведно се преплетоха ароматът на кожата и уханието на тялото му. Лори отпусна лице в силните му длани. Той погали с палец насинената й брадичка и плъзна пръсти към врата й. Имаше чувството, че може да го целува цяла вечност. До пълна забрава.

Ръцете му не слязоха по-надолу от врата й. Ала тя копнееше да я докосва навсякъде, обзета от чувства, които не беше изпитвала с Рико. Пръстите му шареха по врата й и допирът им я наелектризира. Топлината на тялото му и ласкавата настойчивост на устата му предизвикваха неустоим трепет в най-съкровените кътчета на тялото й. За пръв път в живота си Лори изпита страст. Несекваща, метежна, стихийна страст, която я прониза като нож, подлуди сърцето й и спусна гладкото си острие надолу към слабините.

Колата спря. Мъжът се отдръпна с хладнокръвно и в същото време умислено изражение. Задната врата се отвори и силната слънчева светлина заслепи Лори. Бяха спрели пред „Трес Ерманас“. Шофьорът чакаше на тротоара.