Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Не знам, Биб…

— Моля те — настояваше Биби, — ролята си струва и много я искам! Моля те, ела с мен!

Стиви беше объркана. След партито у Линъс Позън приятелката й сътрудничеше на режисьора по няколко проекта и настояваше и Стиви да му звънне, но вече се беше предала след дългата поредица от откази. Стиви знаеше единствено, че срещите на Биби и Линъс са на някакви поверителни места. Повече така и не научи, което беше доста странно за приказливата й приятелка.

— Моля те само да ми подхвърлиш няколко реплики — продължаваше Биби. — Страшно много искам тази роля. Моля те!

— Добре — въздъхна Стиви. Все някак трябваше да й се отблагодари за помощта и добрината. — Кога ме искаш?

Уил я притисна в прегръдките си и тя усети възбудата му.

— На момента! — прошепна в ухото й той.

— В два часа — радостно отговори Биби. — На Парк авеню. Страшно съм ти благодарна!

Стиви затвори телефона и каза:

— Трябва да тръгвам.

Уил я хвана през кръста.

— Трябваш ми за пет минутки! После те пускам да си ходиш.

Прослушването беше на втория етаж на стара сграда с офиси на Парк авеню. Пред стаята имаше опашка от изпълнени с надежди кандидати. Още с пристигането си двете момичета привлякоха поредица от недружелюбни погледи. Според Биби това било напълно нормално. След като си взеха кафе от автомата, тя подаде куп листове на Стиви и каза:

— Ти ще четеш репликите на Джери.

— Джери мъж ли е?

— Не. Като Джери Хол, сещаш ли се?

— Аха… А ти коя си?

Лицето на Биби придоби замечтано изражение.

— Аз съм Лорън. Тайничко съм влюбена в съпруга ти, но ти за нищо на света не бива да научаваш, защото сме много близки приятелки. А пък ти още по-тайничко си влюбена в мен! Тъй като си много примерна домакиня, ти в никакъв случай не би разтрогнала брака си заради друг човек, особено пък заради жена! Шок, ужас и разни такива. Пиперливо, нали?

— Ролята на Джери ми звучи по-интригуващо от тази на Лорън.

Биби сви рамене.

— Но пък Лорън е главната героиня. Сюжетът разказва нейната история. От което следва — тя направи артистична чупка в кръста, — че получа ли ролята, аз ще съм звездата на филма!

— Мислех, че нещата се развиват добре с проектите на Линъс — подхвана Стиви. — А ти като че ли си решила да изпробваш нещо ново…

Биби хвана ръцете й.

— Да вървим, инак ще изпуснем реда си.

Прослушването мина по мед и масло. Стиви успя да прочете репликите ясно и не предаде надеждите на Биби, което си беше сериозен подвиг, тъй като сценичните изяви никак не й допадаха. Е, първите няколко минути се обърка, но после влезе в тон. Биби изнесе мелодраматично представление, по-подходящо за Шекспировия театър, отколкото за холивудска снимачна площадка. Стиви определено намираше излъчването й за обаятелно, но не можеше да пренебрегне факта, че малко преиграваше: сценарият предполагаше лека степен на загадъчност, един вид покана към зрителите сами да си направят заключение за чувствата на героите. Но може и да не беше права, защото не познаваше мистериите на актьорското майсторство.

След прослушването членовете на журито обсъдиха представянето им насаме, благодариха им и се обърнаха към следващите кандидати.

Двете излязоха на улицата и Биби подскочи от радост.

— Разказахме им играта!

Стиви се усмихна поощрително.

— Справи се блестящо. Как успяваш да запаметиш всичките тези реплики! Аз не бих могла.

— Наистина ли мислиш, че се представих добре?

— Абсолютно. Кога очакваш да ти се обадят?

— Кери ще се свърже с мен веднага.

Биби започна да маха на такситата и добави:

— Стискай кълки за мен!

— Моля?

— Шегичка! — засмя се приятелката й. — Знам, че не можеш, нали си все с Уил.

— Доста тъпа шега. Освен това не съм с Уил. Не съм с никой.

Биби присви очи.

— Да не би да имаш фобия от обвързване?

— Нищо подобно — усмихна се Стиви. — А ако е така, сигурно е временно.

— Но, мила, любовта е най-чудното нещо на света. — Тя притисна длани към гърдите си. Обичай силно и за цял живот!

— Не на мен такива.

Едно такси спря и Биби отвори вратата.

— Е, знаеш какво ти пожелавам!

Стиви знаеше. Но любовта й беше донесла само болка и мъка. Той нито веднъж не й беше казал, че я обича. Дори когато направи аборт.

— Благодаря ти, че дойде, Стив.

— За теб — винаги. А и се забавлявах.

В този миг от сградата изскочи млада руса жена с чорлава конска опашка, огледа улицата и им махна. Стиви я разпозна — отговорничката за разпределянето на ролите.