Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Майната му на шибаното порше! — Аврора бутна стола със замах и стана. Грабна чашата с червено вино на Шерилин и я изля върху хлебчетата.

Стиви

Стиви се събуди и слънцето блесна ослепително в очите й. Мъчеше я лек главобол, понеже беше прекалила с коктейлите миналата нощ. Смътно си спомняше бара, в който се бяха озовали с Уил Гарднър. Бяха минали седмици от запознанството им в къщата на Линъс Позън и можеше да се каже, че имаха някаква връзка, изразяваща се в ходене по барове и търкаляне в кревата. Уил не знаеше много за нея и тя не виждаше причина да го просветлява повече от най-необходимото. Още от началото го беше предупредила, че не търси сериозна връзка, и той се беше съгласил с условията й.

Лежеше под тежестта на преметнатата му ръка. Загледа се в красивото му спящо лице, дългите мигли и набола брада. Той беше чаровен, забавен и приятна компания — мъжът мечта за всяко момиче. Секса си го биваше, доставяше й удоволствие, но рядко стигаше до оргазъм, и то единствено когато беше отгоре. Преди да започне работа в „Симс енд Корт“, Стиви беше сменила доста гаджета, с които сексът беше нито по-добър, нито по-лош. Дали й беше писано вечно да сравнява сексуалните си партньори с мъжа, който беше внесъл промяната? Та той се беше отнесъл толкова зле с нея! Омразата й към него нарастваше с всеки изминал ден. Вече година от раздялата им, а още не можеше да го забрави.

Какво го открояваше от останалите? Кое го правеше толкова различен? Дали това, че след дълги години на безгласност в семейството й най-накрая се беше намерил човек, който я изслушваше, сякаш беше най-запленяващата жена на земята? Или пък беше подвластна на възрастта и внушителното му влияние? Осъзнаваше, че разсъждава като леконравна секретарка в стереотипна ситуация. Шефът остава в офиса след работно време, асистентката приготвя питиетата и дори се обажда на съпругата му, за да я извести, че „скъпият съпруг“ ще закъснее… За свой срам и позор веднъж го беше нарекла точно така и реакцията на жена му се беше загнездила в съзнанието й. Чак след края на аферата им съумя да анализира потулените нотки на примирение, отчаяние и най-вече тъга в гласа й. Безкрайна, дълбока тъга, породена от многократните му изневери. Възхищението й към този мъж и уверението, че бракът му е пред разруха, бяха осуетили способността й да разсъждава логично и тя беше прокудила спомена за клетата женица в тъмните недра на съзнанието си. Баща й беше постъпил по същия начин с майка й. И този факт я караше да се презира още повече.

Уил отвори очи и по лицето му плъзна доволна усмивка. Обърна се по гръб, а Стиви в опит да прогони миналото го целуна и плъзна ръка към слабините му. Той я притисна и изстена. Жадна за самозабрава, тя се пресегна за презерватива, след миг се надвеси над него и двамата се понесоха в плавен ритъм.

— Приказна си — промълви Уил и се надигна, за да я придърпа в скута си. Гърдите им се долепиха, следвайки танца на телата, а устните им се сляха.

Темпото се засили. Стиви почувства първите тръпки на наближаващата кулминация, бутна Уил назад върху възглавниците и увлечена в желанието си да заличи миналото и запълни празнотата, задвижи бедрата си още по-бързо и настоятелно. Стисна ръцете му и отметна глава назад. Той плъзна длани по шията и гърдите й, докосвайки с целувки всяко достижимо кътче на тялото й.

Оргазмът й беше стихиен, придружен от сподавен вик и горещи, разтърсващи вълни. Уил удължи екстаза й, прониквайки все по-дълбоко, докато и той стигна върха, потръпна и въздъхна изнемощял.

— Божичко, Стиви! Какво ми причиняваш!

Тя се загърна с ризата му и тръгна към банята. Душът я заля с вряла, после с ледена вода. Таванският апартамент на Уил, макар и в центъра, беше по-долнопробен и от общото им жилище с Биби, но в повечето случаи преспиваха тук. Така избягваше сутрешния кръстосан разпит на приятелката си.

Щом излезе от банята, телефонът й иззвъня. Беше Биби.

— Днес те искам на едно прослушване с мен! — заяви тържествено тя.

Стиви си сложи очилата и седна на леглото. Уил развърза възела на хавлиената й кърпа, тя се свлече и той прокара лениво пръсти по гърба й.

— Как така?

— Трябва ми партньор. Ще се получи хиляди пъти по-добре, ако чета репликите с мой човек, а с теб се чувствам най-удобно и се отпускам. Така мога да изкарам целия си потенциал наяве. Инак все се притеснявам и пропилявам шанса си! А ти успяваш да извлечеш най-доброто от мен.