Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Да не е скъсал с теб, а? — подигравателно попита сестра й. Лори си каза, че това не беше изключено. Може би не беше събрал кураж да й го съобщи. Може би пръстенът беше символ на раздяла…

— Престани с мрънканията. — Роза щракна радиото. — Ще ти мине.

Гласът на радиоводещия изпълни кухнята.

— Рано тази сутрин младеж беше застрелян пред квартален супермаркет в Санта Ана, Калифорния. Полицията е арестувала двайсетгодишния заподозрян Енрике Маркес, за когото се предполага, че има връзки с уличната гангстерска банда „Ел Пелигро“, отговорна за шест престъпления от миналата година, две, от които с фатален изход. Според докладите господин Маркес е по-малкият брат на Диего Маркес, една от високопоставените личности в криминалната организация. Уведомено е семейството на жертвата и се очаква по-късно днес тяхна говорителка да даде изявление пред пресата…

Палачинката на Роза плесна на пода.

— Лори! Чу ли?!

Момичето се стовари в най-близкия стол. Имаше чувството, че ще повърне.

— Била си с него! — извика Роза. — Била си с него!

— Не, не бяхме заедно. Той не дойде на срещата.

— Ще видиш ти, когато мама разбере! Рико Маркес убиец! Знаехме си, че така ще стане, че ще тръгне по пътя на брат си и останалите си пропаднали роднини…

— Млъкни!

— Колко прави сме били!

Лори покри ушите си с длани.

— Млъкни!

Роза се закиска истерично.

— Добре се наредихме! Лориана Гарсия влюбена в убиец!

Лори скочи и зашлеви сестра си. Плесницата изплющя и бузата на Роза пламна. Искаше й се да повтори и да потрети, за да накара тъпата си сестра да млъкне и да я остави на мира.

Спомни си думите на Рико: Трябва да свърша една работа.

Подът като че ли се огъна и олюля. Лори осъзна, че коленете й не държат и поддават. Срути се до стената. Роза започна да я скубе, да я нарича кучка и убийца и да я дращи с орловите си нокти, но момичето не усещаше нищичко.

Аврора

Рехабилитацията беше чиста загуба на време. Аврора не беше очаквала друго, но се беше съгласила, само и само да умилостиви родителите си и да помогне на майка си с преодоляването на травмата, нанесена й от потресаващия вид на родната й дъщеря върху билярдната маса. Освен това всички разправяха, че рехабилитацията действа единствено ако субектът иска да се промени. Беше си прекарала чудничко със Себастиан, възбуждаше се само при спомена от секса с него, и макар че по неприятно стечение на обстоятелствата — и за неин, кажи-речи срам — Шерилин беше влетяла в толкова неподходящ момент, изобщо не съжаляваше за случилото се.

Съжаляваше единствено, че уволниха Хулиета. Не стига, че бедното мексиканско семейство оставаше без прехрана, ами и не се очакваше сладкото им синче да я изчука още веднъж.

Беше прекарала цял месец в рехабилитационния център „Тайрел Чейс“ в компанията на консултантката си, съсухрена психиатърка на име доктор Лъкс, която настояваше да й казват Ед. Доктор Лъкс предъвка същата, до болка позната реч; безотговорното й поведение се дължеше на презадоволеност, хедонистичен начин на живот, липса на установени граници, дрън, дрън, дрън. Шерилин приемаше диагнозата като лична обида и след всяка среща с доктор Лъкс цивреше неутешимо. Лоша майка ли беше? Къде бе сгрешила? Дали Аврора не беше тръгнала по крив път, защото си нямаше братче или сестриче? През цялото това време Аврора седеше безучастно, чоплеше ноктите си и мечтаеше за деня, в който щеше да си тръгне.

Когато я изписаха, майка й се беше посъвзела от шока. Том й каза, че била зачестила посещенията си при терапевтката Линди — Линди несъмнено имаше какво да каже за сценката с билярдната маса — и гълтала нови хапове от лъскавата розова опаковка на нощното си шкафче.

Утре Аврора навършваше шестнайсет. Цяла седмица имението гъмжеше от хора: снабдители, организатори, стилисти, че дори и дресьор на коне, чиято задача беше да определи маршрута от входната алея до басейна, тъй като рожденичката щеше да се появи на бял жребец. Аврора подозираше, че Том урежда и гостуването на „Блек Айд Пийс“, а репортерите на Ем Ти Ви щяха да отразят звездния тийнейджърски купон. Предстоеше удивително зрелище!

— Радвай се, че склонихме на това тържество — смъмри я Том. — След всичките неприятности, които ни докара.

— Благодаря, тате — погледна го затрогващо тя. — Двамата с мама сте толкова мили и великодушни — знам, че не го заслужавам!

— И дано си вземеш урок — продължи с проповедите Том. Опитваше се да говори строго, но искрицата в очите му го издаваше, че вече й е простил. — Навършваш шестнайсет — няма да те лишим от най-хубавия рожден ден в живота.