Виктория Фокс - Островът на изкушението

Щом влязоха, съжали за подбора на тоалета си. Всички жени бяха с вечерни рокли и поли, което караше Стиви да се чувства доста неглиже, особено до Биби, пременена с много елегантна реплика на минирокля на „Версаче“ и качена на убийствени токчета.

— Добре ли си? — погледна я загрижено приятелката й.

— Да. Защо?

— Ами имаш умислен вид. Всичко наред ли е?

Не за пръв път се опитваше да я предразположи към откритост. Нали беше страшна бърборана, Стиви се беше наслушала на историите й за бивши гаджета и изживявания от миналото. На пръв поглед Биби създаваше впечатление на навита пружина, но под спонтанността й се криеха любвеобилност и всеотдайност.

— Не те лъжа. Нищо ми няма.

Биби прие обяснението. Взе две високи чаши със златисто шампанско от подноса на най-близкия келнер и сръчка Стиви.

— Ето го! Да вървим!

— Ще те познае ли? — Стиви не желаеше да търчи по петите на богатия чичко като тийнейджърка. Изобщо не искаше да се запознава с Линъс, а още по-малко да гледа как приятелката й любезничи с него.

Биби я сграбчи за ръката и я задърпа към тълпата, обкръжила режисьора. За малко да се блъсне в появилия се изневиделица поднос с канапета с хайвер, наподобяващ на истинско произведение на изкуството.

— Ако ли не, ще му дам шанс да ме опознае.

Задържа ги Кери Пиърс, агентката на Биби, жена с леден поглед и къса коса с цвят на удавен плъх, която се държеше така, сякаш клиентката й беше голяма късметлийка, че се ползва от нейното покровителство. Това беше твърде необосновано, тъй като тя непрекъснато се явяваше на прослушвания, но без никакъв резултат.

— Стиви е от Англия! — заяви Биби, придавайки едва ли не екзотична аура на острова, ала Кери не се впечатли и хладно подхвърли:

— В бранша ли сте?

— Работя като асистент по продажби — поклати глава Стиви, рискувайки да разочарова Кери, макар да не виждаше защо трябва да се смущава от това, че най-сетне беше започнала работа на непълен работен ден в магазин за конфекция на Бродуей.

Докато Биби бърбореше, Кери беше лепнала дежурната усмивка и очите й шареха в търсене на по-интересен и известен събеседник. Стиви усети нечий настоятелен поглед и се обърна. Мъж с дълга, подвита под ушите кестенява коса стоеше на няколко метра от тях и не сваляше очи от нея. Вдигна чаша за поздрав. Усмивката му несъмнено беше пленителна. Тя се усмихна, но съжали за привързаността си и извърна очи.

— Хайде! — дръпна я Биби, щом Кери Пиърс се оттегли. Стиви я последва с нежелание към опашката желаещи да разговарят с Линъс. Тумбестата му бяла глава лъщеше под яркото осветление.

Когато най-сетне дойде ред на Биби да размени няколко думи с именития режисьор, тя го поздрави фамилиарно и се разприказва жизнерадостно, докато Линъс я слушаше с безразличие, дъвчейки ордьоври. Хранеше се с отворена уста и зяпаше апатично и безочливо в деколтето на Биби. Стиви едва се сдържаше да не повърне.

От мъже като Линъс я побиваха тръпки. Според техните виждания високата позиция в обществото им даваше права върху всяка жена и те живееха с увереността, че и да удареха на камък, винаги имаше следваща. Разтягаха локуми за любов и розово бъдеще, за развод със съпругата, за предстоящ съвместен живот — всичко беше една голяма лъжа. Докато един ден заслепената от сладки обещания жертва, се опомняше и проумяваше, че напразно е загърбила собствената си същност, ценности и убеждения.

— Няма ли да ме запознаеш с… прелестната си приятелка? — попита Линъс, забивайки поглед в Стиви.

Биби почти не близваше алкохол и шампанското й беше завъртяло главата. Гримът й се беше размазал, а лицето й пламтеше.

— Ама, разбира се! Стиви Спелър, това е Линъс Позън.

— Приятно ми е — рече той, взе ръката й и я целуна. От допира на устните му й призля.

— Тя е моя съквартирантка — похвали се Биби. Последва мълчание. На Стиви й беше пределно ясно що за филм се върти в главата на режисьора. — Голяма сладурана, нали?

Линъс се ухили и притвори натежалите си клепачи.

— О, и още как — отвърна похотливо той, попивайки класическата красота на Стиви, бледото й овално лице и тъмните бадемови очи зад очилата. Сериозно момиче. Разумно. От онези, които биха те издали на учителката, ако си направил беля. — Неустоимо привлекателна!

Линъс пъхна по една визитка в ръката на Биби, а после и в ръката на Стиви, която я прие от любезност. Не приличаше на бизнес визитка, а по-скоро на лична: само инициали и телефонен номер.