Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Сериозно ти говоря — каза Том, опитвайки да звучи строго. — Дръж се прилично.

Аврора го удостои с най-пленителната си усмивка.

— Ще слушкам, тате.

Баща й не й повярва. Едва преди два месеца дъщеря му припадна зад волана след коктейл от разнородни наркотици. Ченгетата пристигнаха на мястото на катастрофата и незабавно я откараха в болницата, където изпомпаха целия й стомах и я оставиха да повръща до пълно изтощаване. Не й се размина и арестът. Както и потресаващата снимка. Световните медии я глътнаха като топъл хляб: малката Аврора Наш, някогашното русокосо ангелче на двамата най-преуспели, консервативни и високонравствени американски звезди, се беше превърнало в опиянчена дива на петнайсет години, надрусана до козирката, разминала се на косъм със смъртта. Поведението й шокираше — пренебрежителен поглед и несъответстващо на възрастта й отегчение от живота.

С нагънат като акордеон таван, ферарито ставаше единствено за вторични суровини. Том и Шерилин бяха бесни. Наказаха я за седмица, но още на втората нощ тя се измъкна от стаята си с помощта на Джена. Родителите й така и не разбраха. Том й купи нова кола, но с условието, че ще я кара поне след месец. А и властите още не й бяха възстановили правомощието да шофира. Още колко ли време щеше да кисне без возило?!

— Не може така — заяви Шерилин, но по-скоро състрадателно, отколкото ядосано. Понякога й се искаше майка й да беше с по-силен дух. — Няма да е лошо да те запозная с Линди.

Господи! Предпочиташе да пукне, вместо да посещава кабинета на Линди. По всяка вероятност щяха да провеждат съвместни сеанси или нещо още по-отвратително. Изключено! За пореден път щеше да се измъкне от ситуацията с миловидна усмивчица, големи закръглени очички и искрени обещания.

— Доскоро, дребосък — каза Том и я целуна.

— Доскоро, тате.

Аврора свали горната част на банския си, отпусна се на шезлонга, сложи слушалките в ушите си и отново се замечта за привлекателния китарист и секса в басейна.

Сепна се от хладния въздух. Явно беше задрямала. Слънцето вече залязваше. Колко ли време беше прекарала в страната на сънищата?

Погледна часовника си: наближаваше седем.

Взе дрехите си и влезе в къщата през големите плъзгащи се врати. Имението беше в кънтри стил с нюанси на холивудски блясък. В чест на Том се забелязваха и елементи на тексаска архитектура. Аврора си наля чаша лимонада от хладилника. Отделението за плодове и зеленчуци беше запълнено с авокадовите маски за лице на Том.

Вратата зад гърба й се затвори и тя подскочи.

— Ти пък кой си?!

Някакво момче — по нейна преценка година-две по-голям — стоеше на входа, натоварено с кафяви пазарски торби. Младежът беше с мургава кожа, тъмна коса, набито тяло, зелени очи и свежо, гладко лице. Той изглеждаше не по-малко стреснат от нея.

Аврора се осъзна, че е гола от кръста нагоре. Покри гърдите си с ръце, но голотата й вече беше оказала ефекта си върху неканения гост. Бузите му пламтяха.

— Аа… аз съм… Майка ми е… — Английският му беше доста зле. В съзнанието й изплува мъгливият спомен за мексиканската икономка, която родителите й бяха наели неотдавна.

— Син си на Хулиета?

— Да — отвърна той, все още забил засрамен поглед в земята. — Днес тя не добре… Аз дойдох да помогна… Госпожата каза, че може…

— Говорил си с майка ми? — попита Аврора, свали ръцете си и отпи глътка лимонада. В стаята беше прохладно заради климатика и зърната й се втвърдиха.

Момчето закима. Остави торбите на плота и промълви:

— Аз тръгвам… Вие заета…

— И няма да ми помогнеш да прибера продуктите? — учуди се Аврора, сочейки към пълните торби. — Нали беше дошъл да помагаш?

Досега не беше виждала тъмнокож да се изчервява. Той не беше по-висок от метър и седемдесет, не точно предпочитаният от нея калибър мъже, но определено я привличаше. Интересно дали беше девствен.

— Как се казваш?

— Себастиан.

Тя се усмихна, седна върху плота и кръстоса крака. Очите му бяха на нивото на гърдите й.

— Играеш ли билярд?

Той преглътна и стрелна поглед към басейна.

— Защо гледаш басейна, глупчо? — Не че не можеше да се сети и за няколко развлекателни водни игри. Придърпа ръката му към дясната си гърда и усети как пръстите му притискат меката й плът. Погледът му се плъзна по тялото й. Устата му беше полуотворена — може би от страх, може би от захлас. Допирът на Себастиан стана по-настоятелен и другата му ръка стисна лявата й гърда. Той се наведе и пое едното й зърно с устни.