Виктория Фокс - Островът на изкушението

Океанът беше спокоен. Още не се беше спуснал мрак. Събу обувките си и закрачи боса по златистия пясък. Спря до водата.

Значи такъв избор й предлагаха: да престане да се вижда с Рико или да замине за Испания. Ако я изпращаха на друго място, веднага щеше да се възползва от възможността — та нали мечтаеше за бягство! Спомняше си къщата в Испания съвсем откъслечно. От хаотичните, несвързани фрагменти на далечното детство се очертаваше тъжна картина на безутешност и самота. Какво я очакваше там? Чакане. Докато собственият й живот я подмине.

Mierida! 2 2 По дяволите (исп.) — Бел.прев. Отчаянието й прерасна в истинско нещастие. Забраняваше си да плаче. Сълзите бяха за слабите духом, а и не помагаха. Трябваше й план.

Лори затвори очи. В месеците след смъртта на майка си си беше представяла далечен и необитаем остров, кътче, към което винаги се отправяше в мислите си, за да повярва, че широкият свят я очаква. Безкрайни бели плажове и блещукащи зеленикави води, жарко слънце и жега… Застанала на ръба на океана, тя докосваше безбрежността му и почти успяваше да повярва в съществуването на такова място. Лично неин остров, неин блян, далеч от хората.

Ала съдбата й се разминаваше с мечтите, описани и в романите, които четеше с часове, и в които откриваше чудесата на сияйни, отрупани със съкровища светове. Въпреки това се надяваше и вярваше на сърцето си.

Лори вдиша соления въздух. Някой ден щеше да се озове на мечтания остров и щеше да превърне мечтите в реалност.

Решението беше взето. Обсъдено с Рико.

Очакваше ги бягство.

Аврора

В тесни кожени панталони и разкопчана бяла риза, Том Наш се загледа в отражението си в стъклените врати на терасата. Звукозаписното студио му разказваше играта. Приглади още веднъж изрусената си на кичури коса. Аврора го наблюдаваше с интерес.

— Не ти ли е топличко в тези панталони? — попита тя, запали тънък джойнт и се отпусна в шезлонга край басейна. Палещото слънце проникваше дори през марковите й слънчеви очила и изпълваше полезрението й с малки точици. — Имам чувството, че ще се стопят на бедрата ти.

Баща й полагаше прекалено големи грижи за външния си вид. Кожата му беше почти оранжева вследствие на процедурите в солариума и сауната в сутерена, които друг така и не използваше. Майка й имаше красива млечнобяла кожа и хроничен страх от меланома. Показваше се на открито единствено под прикритието на широкополи шапки и рокли с дълги ръкави. Аврора нямаше физическа прилика с никой от двамата.

Беше свикнала да не получава отговор на въпросите си, когато баща й се контеше. Последният хит на родителите й, „Неизменна любов“, лежерна, приспивна кънтри балада, струеше от къщата. Аврора пъхна слушалките на айпода в ушите си и усили до дупка любимия си стар албум на „Пърл Джем“. Изтегна се на шезлонга и потъна в музиката. Открай време залиташе по рокаджии. Преди няколко седмици беше отишла на концерт на една нашумяла група от Уисконсин и беше завършила вечерта със секс с китариста в басейна на мама и тате. Обърна поглед към синята вода и си спомни сцената с прилив на копнеж: ръцете й, стиснали мраморния ръб на басейна, тласъците, вливайки граничеща с болка наслада, изплисканата извън ръба вода… В сравнение с Фара тя общуваше с далеч по-готини и по-зрели мъже. Всъщност не се беше виждала с най-добрата си приятелка от нощта на катастрофата.

Над главата й надвисна сянка. Аврора отвори очи и извади слушалките. От нея се разнасяше миризма на трева, но Том, както винаги, се правеше на ударен.

— Ще тръгвам, миличка — обяви баща й с провлачен тексаски акцент, който многото години в Ел Ей не бяха успели да заличат. Той разроши косата й и добави: — И да слушаш.

— Разбира се. Както винаги.

Том повдигна вежди. Скорошният й позор противоречеше с казаното.

— Къде е мама?

— Излезе.

— Няма ли да идва с теб?

— Има сеанс с Линди.

Линди беше психотерапевтката на майка й. Шерилин я посещаваше, откакто двойката беше научила — скоро след раждането на Аврора, — че не могат да имат повече деца. Аврора намираше дълготрайното й упование на Линди и психарските й терапии за леко обидни. Нима беше недоволна, че има дъщеря като нея?! Том не се оплакваше от липса на друго дете.

— Кога ще се върне? — Аврора се надяваше да прекара следобеда сама. Можеше да покани Фара на гости. А и Исус, който, да се надяваме, имаше по-голям брат!

Том не знаеше часа на завръщането на майка й. По отношение на кариерите си родителите й винаги действаха заедно, но опреше ли до лични въпроси, живееха отделно.