Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Ела с мен — прекъсна го Аврора, слезе от плота и го поведе към игралната зала. На билярдната маса със зелен филц лъщяха подредените топки, а отстрани бяха подпрени щеките.

Момичето седна на ръба на масата, докосвайки гладкия, лъскав фурнир с голите си бедра.

— Съблечи се — нареди тя.

С нервни пръсти Себастиан изхлузи тениската си през глава, разкопча колана и събу дънките си. Имаше широки плещи и мускулести, яки крака. Пенисът му напираше под бельото и беше със скромен, но достатъчен размер. Смъкна слиповете си и ги изрита настрана.

Тя свали бавно долнището на банския си и в момента, в който разтвори крака, Себастиан я притисна, обезумял от страст.

— По-кротко! — дръпна се Аврора. — Не забравяш ли нещо?

Мексиканецът клекна и зарови в джобовете на дънките, докато извади цветна опаковка с презерватив. До тук с предположението за девствеността. Момчето я облада, тя легна на масата и билярдните топки се разпиляха. Вкопчи ръце в ръба, а Себастиан проникваше все по-навътре и по-настървено с ръце под задника й. Почти се беше покатерил върху масата, с едното коляно опряно на зеления филц, а с другия крак здраво стъпил на земята за опора. Такова яко чукане не й се беше случвало. Той се качи на масата, застана на колене и я обърна по корем. Две от топките се затъркаляха и се чу кадифеното туп на точно попадение. Мексиканецът притискаше с едната ръка корема й, а с другата мачкаше гърдите й. Когато влязоха в равномерен ритъм, Аврора сграбчи една от щеките и я придърпа под себе си, докато не почувства хладната й, гладка повърхност между краката си. Момчето пое нещата в свои ръце, стисна края й и когато Аврора беше на ръба на оргазма, извади щеката изпод тялото й, оттегли члена си и плъзна на негово място гладкото дърво. После свърши със заседнал в гърлото стон. Аврора извика в неудържим оргазъм. Момчето се отпусна върху нея и двамата останаха неподвижни и без дъх.

— Мамка му! — успя да рече Аврора. — Чукаш се като истински бик!

Себастиан зацелува гърба й, от тила чак до опашката. Още не бяха отшумели спазмите от оргазма й, когато прокара език между бедрата й. Тя се усмихна сластно и се отдаде на поредния прилив на наслада. Той продължи с пръсти и тя изпита втори оргазъм, който я разтърси, така че не чу вратата на игралната стая да се отваря.

Шерилин Роуз изпусна чантата си на земята. Себастиан скочи от масата и трескаво нахлузи дънките си, мърморейки на испански.

По дяволите!

По дяволите, и пак по дяволите!

Аврора вдигна поглед, издуха падналите върху лицето си потни кичури и каза:

— Здрасти, мамо.

Стиви

Партито на Линъс Позън, или по-скоро „приемът“, както тръбеше поканата на Биби, се състоеше в луксозния му нюйоркски апартамент в неделя вечер. Още от пръв поглед Стиви разбра, че Линъс е от онези хора, които организират неделни събирания, за да демонстрират, че са способни да променят правилата. Домакинът беше висок и доста едър, с налагащо се присъствие, тътнещ баритонов глас и злобни, трескави очички като стафиди в сурово тесто.

Стиви моментално изпита неприязън — нямаше навик да прибързва с оценките, но отегченото му, арогантно поведение хич не й допадна.

Докато пътуваха с таксито, Биби попита:

— Сигурна ли си, че изглеждам добре?

— Само не ми казвай, че си падаш по него — учуди се Стиви.

— Естествено. Линъс Позън е голяма работа. Той е режисьорът, който може да даде старт на кариерата ми! Агентката ми твърди, че набирал актьори за новия си филм. Матю Макконъхи бил избран за главната роля.

— И значи ли това, че трябва да си падаш по него?

— По Макконъхи ли?

— По Линъс Позън! Не е ли малко дъртичък?

— Към петдесет. — Биби беше отворила пудрата си за милионен път. — Честно казано, не ми пука. И в инвалидна количка да беше, пак бих го запознала с магическите пинизи на Биби Райнър.

— Ужасна си.

— По-скоро пресметлива.

— И все пак, харесваш ли го или не?

Стиви съзнаваше, че прекалява с въпросите. Това, че се беше подлъгала и отдала на влиятелен мъж, не означаваше, че същото бедствие ще сполети и Биби. И все пак не би искала приятелката й да се разочарова.

— Апетитът идва с яденето — отговори Биби. — Важното е да ме забележи.

Партито гъмжеше от познати физиономии. Двете си проправиха път през оживената, шумна тълпа. Обстановката напомни на Стиви за сбирките на знаменитости, които беше посещавала покрай работата си за „Симс енд Корт“ в Лондон. Ала тук като че ли всичко беше от по-висока класа. Беше се издокарала с черни прилепнали дънки, високи ботуши и потник. Такъв беше стилът й — ненатрапчива елегантност. Биби опита да й пробута своя рокля, но безуспешно. Съгласи се да пусне косата си и само да пробва едни от нейните обувки с токчета. Биби възкликна: „Носим еднакъв номер, ето на, писано ни е да сме заедно!“