Виктория Фокс - Островът на изкушението

Когато Рамон, коафьорът, пристигна, Аврора извика майка си, за да присъства на боядисването на косата й. Така се бяха разбрали предишния ден. По съвета на доктор Лъкс момичето не биваше да остава насаме с мъже заради пристрастеността си към секса.

— Хайде, мамо, Рамон е тук!

Шерилин Роуз мацна малко руж по болезнено бледата си кожа. Изглеждаше зле. Осветлението в будоара й винаги играеше лоши номера с отражението в огледалото, но този път наистина личеше колко е изтощена, потисната и недоспала. Отвори едно от чекмеджетата на тоалетката и извади шишенце с червени хапчета. Метна една шепа в устата си и ги глътна с малко вода.

— Идвам, миличка! — изчурулика тя и меката южняшка тоналност на гласа й потече като меласа по стълбището.

Надигна се и се замисли върху сериозните актьорски усилия, с които играеше ролята на добра маминка. Преди й идваше отвътре, но напоследък имаше чувството, че тази престореност е едва ли не ненормална. Нервите й бяха съсипани. Нощем успяваше да заспи благодарение на хапчетата, предписани от Линди. Спохождаха я страховити кошмари. Сънуваше спомени, които смяташе за дълбоко погребани в миналото. При всяко следващо изпълнение на Аврора — онова на билярдната маса наистина я довърши — я връхлитаха все по-страшни и по-страшни кошмари.

Обширният Индийски океан. Островът. Онзи мъж…

Само още две хапчета, само двенки… Глътна и тях и се запита защо всъщност живее… Какъв беше смисълът на всичко това?

Шерилин пое дълбоко въздух — вдишваш през носа, издишваш през устата, както я беше учила Линди. Слизайки към долния етаж, опита да се усмихне. Изтръпна, докато минаваше покрай открехнатата врата на игралната зала. След случилото се беше наредила всеки един предмет в залата да бъде изтъркан и дезинфекциран. Гледката я беше потресла и отвратила.

Съпругът й не срещаше подобни затруднения. Хората казват, че бащите били по-близки с дъщерите си. Може би оттам идваше всичко. Може би им завиждаше за близостта, която се беше стремила да почувства, да изгради и в крайна сметка да изфабрикува. Без какъвто и да е успех. Оказа се безсилна пред „подвизите“ на дъщеря си, които нямаха край.

Що за страшилище бяха отгледали с Том?

Но Шерилин не се самозалъгваше: двамата заслужаваха съдбата си.

Първата мисъл на Аврора беше, че майка й има нужда от стилист. Наскоро боядисаната й коса беше с фризура ала Барби, а тесните й, изтъркани дънки и високи обувки бяха адски демоде.

Шерилин седна на високия стол на барчето до вратите към вътрешния двор. Така можеше да наблюдава басейна и текущата подготовка за партито, както и фризьора Рамон — младеж с прическа щръкнал гребен, който разтоварваше коафьорското си куфарче. Отявлената му хомосексуалност обезсмисляше присъствието й.

— Казвай, слънце — зачурулика Рамон, прокарвайки пръсти през русата коса на Аврора. — Какво си й намислила на тази грива?

Шерилин запали цигара и погледна изпитателно дъщеря си. Ръцете й трепереха при всяко дръпване.

— Какво ще кажеш за малко филиране? — предложи тя.

— Искам да я махнеш всичката — заяви Аврора.

— Бръсната глава?! — ахна Рамон.

— Не. Но съвсем късо. Първи номер, като момче.

— Скъпа, недей! — въздъхна майка й.

— Ако обичаш! — посочи цигарата й Рамон и кимна към куфарчето с пяна и спрейове за коса. — Нося запалими вещества.

— О! Фойерверки! Изумително! — подхвърли Шерилин.

— За теб — всичко.

— Няма да е зле и да я боядисаме — продължи Аврора. — Да я изсветлим до бяло.

— Екстра — зарадва се фризьорът.

— Сигурна ли си? — попита Шерилин и загаси цигарата. — Звучи ми малко крайно…

— Падам си по крайностите, мамо. А партито си е мое.

— Хубаво, щом така ти харесва… — вяло рече майка й и се понесе към басейна.

— Да не е друсана? — попита Рамон.

— Най-вероятно — кимна момичето и той се захвана с приготовлението на боята. — Не я виня. Напоследък й разказах играта.

Тя наистина изпитваше угризения заради случката с билярдната маса, но реално животът й никак не се беше променил. Понякога си мислеше, че на Шерилин би й помогнал един хубав електрошок, или поне здраво сръчкване с остен: изобщо нещо, което да я освести, та дано дойде на себе си и да се върне към реалния живот. Но щом сцената в билярдната не я беше изкарала от вечния ступор, то какво ли би могло…

Рамон започна да нанася студената боя в корените й, без да продума.

Аврора се загледа в голия до кръста работник, който окачваше лампички на дърветата край басейна. Майка й също го наблюдаваше. Не бяха ли забранени този тип страсти на омъжените жени? Представи си Шерилин и Том в леглото. Бяха на сто години и сигурно вече не палуваха. Но — каква отврат! — сигурно се бяха чукали… Поне веднъж.