Виктория Фокс: Островът на изкушението

Целият й свят — заличен. Но важното беше какво ще съхрани от развалините.

За пореден път погледна листчето хартия, макар да знаеше, че е на правилното място. Къщата изглеждаше точно както си я беше представяла. Кафяво-бяла дървена къщурка в предградията на Рованиеми, с потънал под снежна шапка покрив и туфи зелена папрат на заден план. Верандата плачеше за ремонт. От една преспа се подаваше счупена пластмасова люлка. Колата на входната алея беше издраскана и със спукана предна гума. Очевидно обещаното парично възнаграждение така и не беше напуснало банковата сметка на Рубен ван дер Мейде.

Аврора метна раницата си на рамо и побутна дворната врата. Ръцете и краката й се бяха смръзнали в половинметровия сняг.

Нова зора, нов хоризонт. Животът й започваше наново.

Качи се на верандата и протегна ръка да почука на вратата.

Преди да е успяла обаче, на матовото стъкло се изписа нечия сянка, сякаш я очакваха. Резето се вдигна. Бистрите сини очи на светлокосата жена се изпълниха със сълзи при вида на Аврора.

Нямаше нужда от думи.

Жената протегна ръце и Аврора се хвърли в обятията й.

Жаклин Спарк излезе от офиса си на Норт Харпър авеню и взе такси до летището. Мисълта да посети Какатра след всичко случило се не беше от най-примамливите, но щом Лори настояваше да се венчае именно там, значи нямаше място за претенции.

След нашумелия инцидент Жаклин и Лори се бяха превърнали в най-сполучливия тандем на Лос Анджелис. Жаклин беше получила по-висока позиция в „Един щрих“, но съвсем скоро агенцията беше започнала да й се струва тясна, затова беше решила да подхване свой собствен бизнес. Лори Гарсия беше първата клиентка на „Спарк Пиар“: световноизвестен модел, муза, всеотдайна майка — и жена, за която мъжете бяха готови да убият. Печеливша комбинация.

На летището Жаклин си купи кафе с мляко. Беше твърдо против, но знаеше, че няма начин да разубеди Лори. Макар че Омар Гарсия официално си оставаше дете на покойния Максимо, разбираше желанието й да обедини семейството. Работата на Жаклин беше да дава съвети. А пропаднеха ли нещата — да въдворява ред.

Пийна от горещото кафе и зачака да обявят полета й.

За пръв път в живота си Ланс Хломски излизаше с момиче.

След партито на Ван дер Мейде се радваше на небивала популярност, а рейтингът му беше скочил още повече при участието му в полицейското разследване около смъртта на Максимо Диас. Откакто се беше разчуло, че той, Ланс, е открил трупа, осанката му се беше обогатила с онова героично, дори опасно излъчване, на което нежният пол не може да устои. Отвсякъде заваляха покани за интервюта, благотворителни сингли и дори за дребна роля в една от най-гледаните телевизионни комедии. Доста добре като за хлапак, който допреди шест месеца се беше примирил с идеята, че никога няма да целуне момиче, камо ли да си намери ненаситна красавица, склонна да му прави свирки по цял ден.

— Толкова си секси — измърка Дарнел, обгръщайки с ръце кокалестия му гръден кош.

Ланс проучи пъпчивото си лице в огледалото. Изстиска една от гнойните пъпки по брадичката си, удовлетворен при вида на изтеклата белезникава гадост.

Чудно му се бяха подредили нещата. При първата си среща с Хуан/ Енрике по време на обучителната им седмица далеч не беше предполагал, че страховитият кучи син ще промени живота му. И то в толкова задоволителна насока.

Не беше напълно прям с ченгетата — и какво толкова, нямаше намерение да си губи съня. Не само Маркес присъстваше в камбуза онази съдбоносна нощ, когато зареждаха подноса му. И Жан Моро се навърташе наоколо. Не друг, а Жан му беше казал какво да направи.

Все тая, голяма работа.

Нали вече не беше никой.

Лори Гарсия целуна баща си по бузата пред отрупания с цветя олтар. Тони седна с Омар в скута си и гостите притихнаха в очакване на брачните клетви.

Вълните обливаха бреговете на Какатра, личния рай на Лори и Жан.

Тук всичко започваше отначало: чакаше ги нов живот. Жан не беше намерил сили да се откаже от острова, единственият дом, който някога бе имал. Тук царуваше той, а до коляното си имаше вярна кралица.

Приказка с щастлив край.

Лори застана до избраника си. Сребристите му очи блещукаха като скъпоценни камъни в тъмна пещера.

Жан я придърпа по-близо до себе си.

— Е, съгласна ли си? — прошепна й тихо.

Тя му се усмихна, по-сигурна от всякога.

— Съгласна съм.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7708