Виктория Фокс: Островът на изкушението

А сега му беше наложена забрана да търси контакт с детето си. Мисълта разби на парченца една дълбока част от него, вероятно сърцето му. Маргарет Дженсън разполагаше с амунициите, необходими да потопи всичките му гемии, а проблемът с нищожни личности като нея беше, че предизвикаш ли я на война, нямаше какво да губи. Хлапето обаче имаше. Отрочета на Рубен ван дер Мейде бяха разпръснати из цял Холивуд, из целия свят дори, но никое друго не предполагаше кой е истинският му баща.

Допря едното си око до окуляра на телескопа и нагласи лупата.

Иронията не му убягваше.

Най-дългите две минути в живота на Стиви Спелър. Опита да се поразсее. Оправи леглото, изми си зъбите, провери дали някой не й е звънял по мобилния, отвори прозореца…

На улицата една майка гълчеше детето си. Нормални хора. Обичайно ежедневие.

Със Зандър бяха прекарали шест месеца в Ню Йорк. И за двама им партито на Рубен ван дер Мейде бележеше повратен момент. Бяха си купили апартамент в шестетажна жилищна сграда в Гринич Вилидж и водеха кротък живот. Холивуд не им понасяше вече.

Зандър се измъкна по-лесно от публичния живот. В момента работеше върху дебютния си роман. Твърдеше, че се базирал на художествена измислица, но Стиви подозираше, че поне отчасти е автобиографичен. Беше от ясно по-ясно кои са двамата главни персонажи, съученици и близки приятели, но Зандър все още държеше историята им в тайна. Щеше да я запознае с призраците от миналото си, когато се почувстваше готов. За нея важеше същото.

Стиви срещна по-големи трудности. Марти Кинг недоумяваше защо й е да напуска киноиндустрията: присъствието й на Какатра в онази пагубна нощ я правеше по-привлекателна за инвестиции от всякога. Колкото и да се мъчеше да я забрави, я изживяваше отново и отново в същината си. Едва не беше разтърсила Холивуд със скандала на всички скандали, на езика й беше. Още се чудеше дали дължи благодарност на Жан Моро, задето се беше намесил и не й беше позволил да изтърси истината. Според нея французинът действаше от себични подбуди, не от лоялност към Зандър. Съпругът й обаче разсъждаваше другояче.

Имаше дни, в които изпитваше носталгия по снимачната площадка, но не и достатъчна, за да размисли. Вместо това реши да се запише в университета и да завърши психология, дисциплина, която открай време я интригуваше. С времето щеше да възприеме преживяванията си в Лос Анджелис като един вид обходен маршрут, пътят, който я беше научил на повече за човешката природа, отколкото която и да е книга по психология.

Телефонът й изпиука за получено съобщение. Биби Райнър.

Отвори капачето с усмивка на лице.

„Новини? Целувки.“

Стиви си пое дълбоко въздух. Върна се в тоалетната, взе тънката бяла пръчица и погледна. После погледна още веднъж.

Аврора Наш прекара почти година в пътешестване из Европа. Не й оставаше друг избор след историята с Том. Лос Анджелис никога нямаше да бъде същият.

Беше започнала странстването си от Азия и различни точки на земното кълбо, където постепенно се отказа от суетата — носеше косата си дълга, не използваше грим и се обличаше в свободни, практични дрехи. Общуваше с непознати по плажовете, споделяше последните си цигари и започваше да осъзнава, че пожелаеше ли, можеше да е нормална, и че хората се отнасят с теб, както поведението ти предполага, независимо от това дали си звезда или не. В Европа посети първо Италия, а от там — Испания и Франция, после мина през Англия и завърши чак на Скандинавския полуостров.

По време на престоя си в Лондон, докато се разхождаше по Крайречния булевард покрай Темза рано една сутрин, й се беше сторило, че подмина сина на Ван дер Мейде с Маргарет Дженсън. Полубратът, с когото никога нямаше да се запознае лично.

Но като се замислеше, още колко ли като него бяха разпилени по света. Ако потънеше в размишления по въпроса, вероятно щеше да обезумее.

Имаше възможност да последва примера на Маргарет и да притисне Рубен към стената. Идеята дълго я беше изкушавала. Тогава обаче беше проумяла живота на колко много хора би опропастила и че нямаше правото да постъпва така. Колко ли деца си живееха в блажено неведение? Нека си живеят. И на най-големия си враг не би пожелала съдба като нейната.

Преди няколко седмици в един бар край Хелзинки беше чула едно от парчетата на Том и Шерилин. Този път не се беше разплакала. Вече не изпитваше нужда да рони сълзи.

Вместо това се беше прибрала в хостела и се беше захванала да пише писмо до баща си. След няколко дена и безброй смачкани листове хартия в кошчето за боклук най-накрая остана удовлетворена. Всичко, което някога се бе чувствала безсилна да изкаже, стоеше черно на бяло пред нея и вече беше готова да обърне нова страница.