— Знаеш, че съм на разположение, Лори. Ако някога…
— Знам.
Десидерия я погледа как върви към колата през проливния дъжд.
В началото на зимата, неспособна да се отърси от шока на изживяното и да спи спокойно в Лос Анджелис, Десидерия напусна „Ла Люмиер“ и се пресели на Източното крайбрежие. Омръзнало й беше от Калифорния, нарцисизма и суетата й, мрачните й тайни. Започна работа в благотворителна организация, посветена на жертвите на природни бедствия, и още на третия ден се запозна с фотографка на име Поли.
Въпреки това не събра сили да присъства на сватбата на Лори.
Анхелика Руис и дъщерите й научиха новината от репортаж по телевизията. Намираха се в търговския център, където бяха отишли да пазаруват за петото дете на Роза, и чакаха на опашка в аптеката да си купят крем за обезкосмяване. Правеха се, че не виждат обграждащите ги от всички страни реклами с красивото лице на Лориана, но когато, минавайки покрай магазина за електроуреди, Анита засече образа на Рико по телевизионните екрани, спря толкова рязко, че Роза се заби право в нея заедно с четириместната си детска количка.
— Гледай си в краката, дундо! — изграчи сестра й.
Болезнено чувствителна на тема излишните си килограми, Анита не остана по-назад:
— Поне не ми надуват корема на всеки пет минути.
— Ами кой е толкова издивял, че да надуе точно пък твоя корем? И вземи най-накрая да го изрусиш тоя мустак.
Анхелика разтърва озверелите си щерки. Телевизорите излъчваха новини за убийствата на острова и Рико Маркес заемаше централно място в репортажа.
След това щяха да злорадстват на воля, да се поглезят с обувки и сладкиши по повода и да си разправят една на друга как животът на Лориана хич не бил толкова съвършен, колкото всички го изкарваха.
Но по-късно същата вечер, докато Анхелика стискаше зъби в леглото до богатия си осемдесетгодишен любовник, молейки се като всяка друга вечер да получи инфаркт най-накрая; докато Роза сменяше четиринайсетия наакан памперс за деня; докато Анита изучаваше намръщено голото си отражение в огледалото, мъчейки се да игнорира жестоките подигравки на гаджето си сводник фотограф, и трите щяха да си зададат въпроса дали пък техният живот беше толкова цветущ в крайна сметка.
— Имате две минути, госпожице Райнър.
Биби Райнър кимна на асистентката си от личния си будоар на Бродуей. Публиката я очакваше. Прожекторите обливаха сцената с ярка светлина. Представи си рампата, редовете запленени лица. На финала на последното действие залата щеше да избухне в бурни аплодисменти, щяха да затрупат краката й с рози, да скандират възторжено името й.
Биби беше нова жена. Не защото имаше слава, свобода и мечтаната работа, а защото за пръв път имаше пълен контрол над живота си. Силата беше в нейни ръце и никой празнословец нямаше да й я отнеме.
Няколко дена след нашумялото парти на Рубен ван дер Мейде на вратата й позвъня куриер с пратка. Оказа се диск като онзи, който беше получила от Дърк Майкълс. Само че този съдържаше запис на разговора му със Стиви Спелър, навярно от паметната нощ. Думите на Дърк уличаваха повече от категорично както него самия, така и Линъс. Едва ли някога щеше да се омели да я припари отново.
Отпред на диска с почерка на Стиви беше написано:
„СИГУРНОСТ — СЕГА И ЗАВИНАГИ.“
Докато чакаше зад кулисите, привикнала вече към зареждащата с енергия смесица от страх и адреналин, Биби даде воля на напиращата си усмивка. Радваше се на верни приятели и семейство — с изключение на брат й за жалост, който се беше преселил отвъд океана и нямаше навика да поддържа връзка — и най-накрая можеше гордо да заяви, че бъдещето й е светло. Пътят зад гърба й беше дълъг и труден, но беше успяла.
Знаменитостта й се отразяваше добре.
Едва ли някой друг съзнаваше по-ясно от нея каква цена беше платила.
Завесите се вдигнаха и овациите изпълниха залата.
— Дами и господа, представям ви… Биби Райнър!
Дърк и Кристина Майкълс издържаха до края на годината, след което се впуснаха в грозен публичен развод. Бяха спипали Дърк с проститутка в колата на булевард „Холивуд“ и го бяха тикнали в ареста за предостатъчно време, че пресата да надуши скандала и да го разтръби из всеки вестник в страната, придружен с окаяната му снимка от полицейското управление.
Жена му отдавна се беше приспособила към вероломствата в брака им: Кристина въртеше паралелно трима любовници и се радваше на удовлетворителен и авантюристичен сексуален живот, но поне тя имаше благоприличието да го държи в тайна. Когато и най-последната простъпка на Дърк излезе на бял свят, нямаше нужда от уверението на пиара си, за да осъзнае, че съвместният живот с най-печално известния любовчия на Америка си беше чисто и просто лоша идея. Особено при положение че необузданата им щерка Фара вече беше попадала зад решетките за притежание на наркотици, публично разголване в движещо се превозно средство и нападение над служител на реда. Подавайки молба за развод, Кристина неуклончиво сочеше съпруга си като отговорна страна.
Читать дальше