Виктория Фокс: Островът на изкушението

Дърк отвърна на удара с неблагоразумна поредица от пикантни разкрития около креватните им лудории в няколко онлайн социални мрежи. Явно пиянското полусамопризнание за извънбрачните му похождения, изненадало много хора на партито по случай рождения ден на Линъс, беше само върхът на айсберга. Кристина посрещна опитите му за реванш със стоическо мълчание, което като че ли подкопа още повече неговата репутация, докато в същото време облагороди нейната. Дърк се пропи, уволни агента си и се впусна в омагьосан кръг от купони, безразборен секс и злоупотреба с какви ли не дроги. Не се мина много време, преди директорският борд на „Сърчбийм Студиос“ да му хвърли мерника и да го изгони от компанията.

Понякога нощем, докато главата на някоя блондинка подскачаше нагоре-надолу в скута му, Дърк си въобразяваше, че живее живота на богоизбраните. На сутринта обаче, мярвайки тлъстото си, застаряващо туловище в огледалото, го обземаше сляпо чувство на безнадеждност.

Добре че алкохолният ступор го притъпяваше задоволително.

Паскал Деверо разпускаше в швейцарски ски курорт, когато новината за трагедията на Какатра обсеби масмедиите по цял свят. Приятелят й, четирийсет и една годишен музикант на име Беноа, излезе на терасата с аристократична походка и пуловер на бели и червени ромбове, почеса се по брадата и попита:

— Какво има?

Паскал захлупи романа, който четеше, върху скута си и примижа умислено.

— Научила е.

Беноа свъси вежди. Бъркаше с лъжичка чаша чай и металът дрънчеше по страните й.

— Кой какво е научил?

Удобно разположена върху дървената люлееща се пейка, Паскал огледа заснежените планински склонове и бавно изкачващите се към върховете им лифтове.

— Паскал? — Той килна глава на една страна. — Всичко наред ли е?

Французойката извади мобилния си телефон от джоба на джинсите си. Намери името на Аврора в телефонния указател и палецът й закръжа над бутона за набиране.

Може и да не беше твърде късно.

— Няма значение — пророни тихо. — Не е важно.

Кейси Амос научи, докато гостуваше на приятел в Санта Моника. Ако не се беше озовал по някаква случайност прел телевизора му, вероятно щеше да чуе чак след месеци. Кейси не си губеше времето с новини.

— Пич, това чудо е фантастично — отсъди другарчето му през димна завеса от марихуана.

Дори с размътен мозък Кейси схвана, че репортажите са някак непълни. Не се беше виждал, нито чувал с Аврора Наш, откакто майка й беше починала, а според слуховете бившата му приятелка възнамеряваше да „разтрогне“ роднинската си връзка с Том Наш поради „несъвместимост на семейните интереси“.

Кейси не можеше да се похвали с блестящ ум. Самовглъбената му, ленива природа го подтикваше към пренебрежение към всичко, което можеше да смути безгрижния му, апатичен начин на живот или, не дай си боже, неотклонния му порив към желирани мечета.

Именно затова не беше склонен да си спомни какво му беше разказала Аврора онзи ден в домашния киносалон на баща му. Погледът му се отмести колебливо към семейната снимка, закачена с явна любов върху стената. Сети се колко такива окичваха собствения му дом: гордите родители в компанията на обичните си, непорочни дечица.

Запали поредния джойнт.

— Аха-а — провлече мудно. — Бива си го.

— Направо не е за вярване. — Рита Клей настояваше за пресни новини на всеки час след избухването на скандала. Седна в леглото, прехвърляйки информацията върху екрана на блекбърито си. — И всичко това заради някакъв си маниак. Като се замислиш колко хора е можело да изпрати на оня свят…

Марти Кинг набухна възглавниците зад главата си. Пресегна се да погали гърба на Рита, благославяйки Вселената, задето не се беше качила на яхтата на Ван дер Мейде онази нощ. Рита беше жената на живота му: държеше на своето си и не се даваше на никой, а точно от такава мадама имаше нужда. Не че изобщо имаше нужда от когото и да било, но все пак…

— А какво стана с твоето хлапе? — поинтересува се той.

— С Аврора ли? — Рита легна в обятията му с притъмняло от загриженост лице. — Ще се възстанови. Нагазила е надълбоко, ако може да се има вяра на слуховете за нея и Ван дер Мейде. — Свъси вежди. — Разбра ли, че са я намерили в каютата му? Стаята била обърната с главата надолу. Знам я колко е немирна, но точно с него ли намери да се хване? Та той може да й е баща.

Марти я придърпа към себе си и я целуна по главата.

— Тийнейджърките са си такива — промълви сънено с дрезгав глас. — И тази фаза ще мине.