Виктория Фокс - Островът на изкушението

Енрике се спусна към нея, порейки с ръце черните води, напредвайки сякаш на забавен кадър. Вълните го блъскаха без милост, отклоняваха го от курса му и Енрике имаше чувството, че всяко следващо загребване го отдалечава още повече от целта.

Яхтата остана далеч зад гърба му. Гърдите му пареха от напъна, крайниците му горяха. Като стигна до тялото, се вкопчи в него като в спасителен сал.

Рубен ван дер Мейде се добра до вратата. Неочакваното нападение го беше оставило дезориентиран и в почти пълен ступор. Водеше го някаква вградена целеустременост, вътрешна подбуда към изпълнение на неясен дълг.

А, да… гостите. Течеше празненство. Неговото празненство.

Трябваше да се приведе в нормален вид, и то възможно най-бързо.

В съзнанието му се прескачаха един куп несвързани мисли, горещи и бурни като лумнали в комин пламъци. Всеки момент очакваше главата му да избухне. Вероятно имаше сътресение.

С притъпени от шока възприятия Рубен се втурна тромаво към каютата си, блъскайки се в стените и залитайки, напрягайки сили да си възвърне равновесието.

Успя някак да се довлече и отвори вратата.

Вътре го посрещна дулото на собствения му пистолет.

Енрике преобърна тялото. Заради полепналата тъмна коса чертите на лицето й не се различаваха. От гърлото му се изтръгна хриплив стон, когато най-накрая се увери, че е мъртва: кожата й беше восъчна на цвят и леденостудена на допир. Допря два пръста до врата й, но не напипа пулс.

Лори.

Придърпа я в студена прегръдка, усещайки с гърдите си плисъка на водата помежду им, част от която проникна между отворените му устни. Нямаше познатия вече солен вкус на океана, а друг, неочакван: металическия вкус на кръв. Трупът й плаваше върху повърхността като полупразен чувал, като кух, отвлечен от някой бряг дънер. Ръцете му се спуснаха надолу, търсейки, докато попаднаха на още топлата прободна рана в меката й плът. Неволно пъхна пръст в отворилата се дупка, стомахът му се надигна и Енрике машинално отблъсна тялото от себе си.

При тласъка водата отми кичурите коса от лицето й. Напрягайки поглед в тъмнината, Енрике видя мъртвешкото изражение на непозната жена. Реши, че навярно се лъже, и протегна ръка да докосне брадичката, чиято извивка бе проследявал с пръсти милион пъти, но тази беше напълно различна.

Извъртя се и загреба сляпо към яхтата, чиито светлини сега изглеждаха на километри разстояние. Брегът лежеше също толкова недостижим в противоположната посока.

Улови неочаквано раздвижване с крайчеца на окото си. Тъмната форма изскочи от нощта на няколко метра разстояние, после се скри като фантом. Енрике примига. Страхът го полази откъм краката и обзе цялото му тяло.

Отново раздвижване. Този път нямаше съмнение.

Перка, огромна и черна. Енрике се извъртя във водата и зърна още една. Две перки, три, четири, обкръжиха ги, стеснявайки малко по малко кръга около него и мъртвата жена.

Зарита безпомощно с вкочанени, грохнали от умора крака, а водата наоколо постепенно се обагряше в червено от топлата кръв на непознатата.

Целуваха се като обезумели, изживявайки сякаш всяка една загубена секунда от месеците на раздяла. Ръцете му обхождаха жадно тялото и лицето й, докато Лори се разтапяше в блаженството на уханието и допира му. Той я притисна към себе си, приютявайки я в топлината на плътта си, обгръщайки с ръце талията й, за да впие устни още по-плътно в нейните. Лори се отдаде, чувствайки солидността на гърдите му, твърдостта под кръста му, разкриваща желание, не по-малко пламенно от нейното собствено. Сакото му се свлече на пода, пръстите й вече откопчаваха ризата му. Вкопчени един в друг, движейки се сляпо по палубата, достигнаха ръба на басейна и в следващия миг земята ненадейно се изпари под краката им. Прохладната вода изригна край телата им, сякаш внезапно разбудена от сребристия покой на съня си.

Под повърхността й бялата риза на Жан се изду като корабно платно на океански бриз и се изниза от раменете му. Устните им пак се сключиха в ненаситна целувка и езиците им се преплетоха в топлотата й.

Изникнаха като едно цяло в хладината на нощния въздух сред експлозия от аквамарин. Лори вкопчи пръсти в косата му, увивайки крака около кръста му, чувствайки тялото си мокро и отвътре, и отвън.

Жан проникна в нея с поривист тласък. Тя го стисна за раменете, приемайки цялата му дължина надълбоко в себе си, докато той обсипваше с жадни целувки шията и гърдите й.

Потопена в екстаз, Лори отметна глава назад и посрещна погледа на безкрайния Космос.