Виктория Фокс - Островът на изкушението

В първия момент Рубен се слиса. После примига и се избърса с длан.

— Малката ми глупачка — изсъска подигравателно. — Малка, наивна глупачка.

— Не е каквото си мислиш — измърмори Ребека. — Не беше…

Той я зашлеви. Силата на удара я запрати към парапета и половината й тяло надвисна над носа на яхтата. Мислите й моментално се стрелнаха към ножа на Аврора, скрит в джоба на тоалета й. Напипа го с трескави пръсти.

Рубен се изкиска умопомрачено, когато острието се извиси помежду им, проблясвайки под лунната светлина.

— И какво ще правиш с това? — присмя й се, замахвайки с ръка да грабне оръжието. Вместо ножа докопа китката й и започна да я извива, насочвайки острието към нейното тяло.

Ребека напрегна всички сили да го отблъсне. Но накрая ножът проникна плавно и безпрепятствено в гърдите й.

В първия момент не изпита болка. Кръвта покапа по дървената палуба, разцъфвайки в пурпурно като листенцата на екзотично цвете.

Пред трескавия поглед на Енрике Маркес се мярнаха черни къдрици и ефирният плат на вечерна рокля. Търсил я беше навсякъде, зад всеки ъгъл, във всяко кътче на яхтата. Колко пъти я зърваше пред себе си само за да установи, че му се е привидяла. Този път обаче нямаше грешка. Най-сетне я беше намерил.

Но какво правеше на горната палуба с Рубен ван дер Мейде? Наближаваше полунощ. Домакинът не трябваше ли да забавлява гостите долу, в салона? Енрике се притисна към касата на вратата, напрягайки поглед, сякаш да разсее нощния мрак. Като че ли спореха, но масивната фигура на Ван дер Мейде му пречеше да види ясно Лори.

Енрике не смееше да помръдне от страх да не се издаде. За една стряскаща секунда му мина през ум, че се натискат, но в този момент писъкът на Лори прониза нощта, а заедно с нея — и сърцето му.

Нямаше време за умуване. Ритна вратата и хукна към тях.

Каютата на Рубен, царствените покои на луксозната яхта, пленяваше окото от пръв поглед. Простираше се от бакборд до щирборд, интериорът й сияеше в златисто и махагон и включваше грамадна спалня с изящна позлатена рамка, седефен таван, оборудван с осветителни лунички, и килим от зеброва кожа.

Затворена сама, Аврора се впусна да разузнава. Колкото и да се противопоставяше, обстоятелствата й напомниха за онази отдавнашна екскурзия до Капри на борда на яхтата на семейство Деверо, за каютата на френската двойка, от чийто люк беше подслушала най-шокиращия разговор в живота си.

Погледа й привлече стара черно-бяла снимка върху тоалетната масичка. На преден план се мъдреше момче по шорти, демонстриращо с гордост улова си — риба, голяма почти колкото младия рибар.

Рубен като дете може би?

Снимката подкладе гнева й още повече. Как не го беше срам да парадира с хубавото си детство, когато беше лишил много други от правото на такова? Заслепена от ярост, тя ритна крака на леглото, а после и стената с такава сила, че прехапа устната си до кръв. Металическият й вкус я настърви, зареди я с опустошителна енергия, с разрушителен импулс.

Аврора издърпа чаршафите от леглото му; изпочупи порцелановите украшения; заблъска юмрук в огледалото с позлатена рамка, докато стъклото не се напука, разсичайки неистовото й отражение на хиляди парченца; съдра пердетата, изтръгна ги от корниза; грабна един от столовете и го запрати по прозореца; заотваря чекмеджета и шкафове, разпръсвайки съдържанието им по пода, тъпчейки свирепо с крака, и през цялото време си представяше, че мачка него под стъпалата си, че неговото лице обсипва с удари.

Докато накрая не попадна на нещо.

Лъскав револвер „Магнум“ 357-и калибър.

Бръкна в шкафчето, сключвайки пръсти около ръкохватката му.

Дърк започваше да губи търпение. Къде се беше дянал Рубен? Празненството беше в негова чест, а той да вземе да потъне вдън земя.

Цяло море от лица се взираше в него очакващо. Погледът му се спря върху Стиви Спелър. Очите й се впиваха в неговите, предизвиквайки го направи следващата, невъзможна крачка.

Майната му.

Планирал беше да остави изобличението за десерт, но отсъствието на домакина налагаше промяна в плановете.

— Опасявам се, че съм ви подготвил една неприятна новина — подхвана Дърк. — Разкритието ще е болезнено, но вярвам, че добрите ми съграждани от Холивуд заслужават да научат истината.

— Това е.

Зандър опита да я удържи.

— Стиви — изсъска панически. — Недей.

— Аз съм откровен човек — разправяше Дърк, — а знам, че и всички вие държите на прямотата…

Из публиката плъзна оживено шушукане. Любопитството осезаемо нажежи атмосферата в целия салон.