Виктория Фокс - Островът на изкушението

Зандър замахна с юмрук. Жан избегна удара, с едно ловко движение го сграбчи за реверите на сакото и го придърпа към себе си. Лицата им се озоваха на сантиметри едно от друго.

— Хлапак с богато въображение — повтори Жан. — И толкова. А съм готов да се обзаложа, че така ти е било по-лесно. Балсам за гузната ти съвест. Какатра те направи богат. Рубен те направи богат. Аз те направих богат. И за да облекчиш угризенията си, си решил да превърнеш човека, подал ти ръка, в убиец, зъл до мозъка на костите си. Правилно ли съм схванал?

— Фактите говорят… — подхвана Зандър разтреперано.

— Фактите? Добре, да разгледаме фактите. Искаш от мен да ти помогна в укриването на убийство.

— Искам от теб да ми помогнеш да опазя брака си.

Жан го пусна.

— Бракът ти е измислица.

— Не смей да ми казваш кое е истина и кое — измислица. Едва ли схващаш разликата.

— Схващам, че се опитваш да потулиш убийство. Тоест не си много по-извисен от мен, в случай че обвинението ти е основателно.

— Унищожи доказателствата срещу Биби Райнър — нареди му Зандър. — И няма да ме видиш повече.

— В противен случай какво?

— Знам достатъчно да те потопя завинаги.

— Да ме потопиш — интересно казано. — Жан огледа демонстративно внушителния интериор на библиотеката: яхтата го обграждаше като непревземаема крепост, солидна и стабилна. — Чудно как ще стане.

Максимо Диас се обърна по гръб. Стомахът го присвиваше. Имаше чувството, че пропада все по-надълбоко и по-надълбоко в черните недра на кладенец. Опита да помръдне, но не събра сили. Усещаше тялото си като оловно, а главата му се маеше шеметно. Отнякъде, недалеч, като дезориентирани прилепи долитаха женски гласове.

— Лори — изпелтечи през сухи, напукани устни. Въздухът в непрогледното помещение се точеше като сироп през гърлото му.

Къде се намираше? Краката му бяха премръзнали. Целият трепереше от студ. Гърдите го боляха.

Пресегна се към празното място до себе си и погали въображаемото й лице.

Лицето му се сгърчи в предсмъртна гримаса, протегнатите пръсти се отпуснаха върху леглото и тялото му не помръдна повече.

— Грешиш — скочи Ребека непримиримо, след като изслуша цялата история на Стиви. — Жан може и да има много провинения, но никога не би станал безучастен свидетел на нечия смърт.

— Твърдиш, че трябва да се вслушам в думите не на съпруга си, а на човека, съсипал живота на това момиче и на още кой знае колко като нея? — Стиви не можеше да повярва на ушите си. — Сигурно се шегуваш.

— Ребека има право — подкрепи я Лори. — Не е способен на подобно нещо.

— Как имате наглостта да го защитавате? — възмути се Стиви. — И двете ли сте се побъркали?

— Точно аз съм последният човек, който би го защитавал — отбеляза Лори. — Като се има предвид какво ми е бил намислил… — Нямаше думи да опише потреса си. — Но какъвто и да е, не е убиец.

— Та ти едва го познаваш! — изкрещя Стиви. Нямаше никакво намерение да подлага изповедта на съпруга си под съмнение. Възмутителното им късогледство я подтикна към дребнави нападки. — Но явно и на теб ти е промил мозъка, както несъмнено прави с всяка женичка, имала нещастието да излезе на пътя му.

— Щом аз не познавам Жан, значи ти го познаваш още по-малко — отбрани се Лори.

— Отвори си очите. — На Стиви й се прииска да я разтърси добре. — Предвидил те е бил за родилка, Лори! Водел е двойствен живот, за който не си си давала сметка. Щял е да ти плати милиони за… за най-безценното нещо! — Цялата тази несправедливост я засягаше лично. — Бебе срещу пари! Как въобще…?

— Той не е човекът, за когото го мислиш — прекъсна я Лори. — Не мога да го намразя просто така.

— Значи си кръгла глупачка.

— Да не спорим помежду си — намеси се Ребека. — Ти сама каза, че…

— Не, връщам си думите, да поспорим. — Стиви посочи Аврора, оклюмала на леглото с кървясали очи, неспособна да осмисли новите парчета от пъзела. — Пред вас стои едно младо момиче, преживяло същински ад, а вие двете с всяка следваща дума демонстрирате точно как на Жан Моро му се е разминавало толкова много време. Застъпвате се за него! Заставате на страната на виновника!

— Не се застъпваме за него — възрази Ребека. — Изобщо не е бивало да се замесва. Но в неговите очи нещата стоят другояче. Родителската любов, поне в биологичния й аспект, не му е понятна. И как с родители като неговите? Мен ако питате, щеше да му е хиляда пъти по-добре в семейство на непознати осиновители. Не се опитвам да го оправдая, ясно е, че не е светец…