Виктория Фокс - Островът на изкушението

Самият Жан Моро се намираше в камбуза. Ланс се потеше от напрежение, както когато големите момчета го наобиколяха в училище.

Французинът оглеждаше кухнята с остър, преценяващ поглед, който накрая стигна и до Ланс. Хлапето извърна очи смутено.

След секунди нечий глас с ясно изразен френски акцент прошепна в ухото му:

— Ще ми направиш една услуга. Ще изслушаш внимателно инструкциите ми, а после ще ги изпълниш точно и прецизно. Ясно ли е?

Стиви имаше нужда от глътка въздух. Бутна вратите към задната палуба и се натъкна директно на самодоволния поглед на Дърк Майкълс.

С настъпването на нощта започваше да застудява. Бяха сами в тази част на яхтата.

— Надявах се да си поговорим — изръмжа през дебелата пура между устните си.

— Стой настрана от Биби Райнър — предупреди го тя. — Не искам да се вдига врява; не искам да правим сцени. И ти не го искаш, повярвай ми.

Той се изкиска отвратително, без всякакъв хумор.

— Да ти вярвам ли? Голяма си шегаджийка. Май с подробности знаеш какви ги е свършила развратната ти дружка.

— Знам какво сте й причинявали двамата с Линъс.

— Не си го чула от моята уста.

— Странно. Аз пък си мислех, че ти е в природата да се хвалиш за подобни подвизи.

Дърк се приведе напред, достатъчно близо, че да подуши дъха му.

— Курвичката си го заслужаваше. Добре се позабавлявахме, а тя и още искаше.

— Двамата с Линъс сте я експлоатирали. Държали сте се като абсолютни садисти.

— Е, и?

— Отлично знаеш, че превърнахте живота й в ад — изсъска Стиви. — Линъс я е подлъгал да участва в онези гнусни филми, а после сте си въобразили, че това ви дава право да злоупотребявате с тялото й.

— Жива е, не ти ли стига?

— Щяхте да я довършите. Ако тя сама не сложеше край на живота си преди това.

Дърк я гледаше кръвнишки.

— На твое място бих си държан езика зад зъбите. На сума хора ще им е интересно да научат какво точно се е случило онази нощ. Съкрушена вдовица ли? Оная кучка е студенокръвна убийца!

— Шантажирал си я — не отстъпваше Стиви. — Тук, на този проклет остров. И то с разрешението на Ван дер Мейде. Знаем всичко, Дърк.

— Интересна теория си имаш.

— Не се бъзикай с мен.

Той се ухили, очевадно развеселен.

— Мен ако питаш, само един изход ни остава.

Тя го простреля с поглед.

— И нека позная: няма да ми е по вкуса.

— Още откакто ви зърна в Ню Йорк, си ви хареса и двечките. Биби беше само половината сделка. Линъс гонеше комплекта.

— Линъс беше извратено копеле — заяви Стиви. — И ти не му отстъпваш.

Дърк се примъкна още по-наблизо. Звездите над тях замръзнаха в очакване като зрители на смъртоносен двубой.

— Бизнесмени сме — обясни важно. — Гледаме комерсиалната страна на нещата. Сама знаеш, че и на теб бяхме хвърлили око. Напомних го и на скърбящата вдовица при последния ни разговор. Пазя й място в… проектите ми — сви рамене, сякаш беше от ясно по-ясно. — Обеща ми и теб да убеди. Ето, давам ти дума. Записът е унищожен.

— Майната ти.

— Какъв друг избор имаш?

— Мога да извадя на бял свят много от кирливите ризи на това място, а ти си твърде задръстен да се досетиш кои.

Той изсумтя.

— Сигурен съм.

— Точно така, бъди сигурен. Не ме карай да използвам козовете си, Дърк, защото не искам. Ще въвлека в играта твърде много невинни хора. Може и да се мислиш за гъст с Ван дер Мейде, но дори не подозираш колко си неосведомен.

— Предлагам ти възможност. — Напълно игнорира думите й, сякаш я беше изслушал за развлечение. — Бих я приел, ако бях на твое място.

— Слава богу, че не си.

— Тогава се приготви да понесеш последиците.

Стиви отвори вратата.

— Ти също.

— Ужасно е, не мислиш ли? Да загубиш съпруга си толкова скоро след сватбата. — Кристина Майкълс снижи гласа си. — И то при такива обстоятелства… Биби Райнър сигурно още се съвзема.

Зандър изпита облекчение, че Кристина явно не беше в час с лудориите на съпруга си, макар и да не се изненада. Едва ли Дърк би парадирал с извънкласните си занятия.

— Май е обречена на живот сред утайката на обществото — размишляваше Кристина с нотка на злорадство в гласа. — Представи си само! Изгоряла и пропаднала още преди началото на холивудската си кариера.

Жан Моро тъкмо влизаше в салона. Зандър го познаваше достатъчно добре, за да разбере кога си е наумил нещо. Личеше си по стойката му.

Призова всичкия си кураж, извини се пред Кристина и тръгна през тълпата от гости. Жан притежаваше вграден радар за предстоящи офанзиви и очите му моментално попаднаха върху Зандър.