Виктория Фокс - Островът на изкушението

Лори я нямаше никъде. Енрике се скастри, задето си беше позволил да погледне. Ами ако го видеше? Трябваше да си държи главата наведена, иначе всичко щеше да е било напразно. Закотви поглед в паркета и се съсредоточи.

Планът беше съвършен.

Познаваше този тип плавателни съдове като дланта на ръката си. Яхтата на Ван дер Мейде беше оборудвана с шест прикрепени към кърмата спасителни лодки, които се спускаха до водата чрез система от скрипци и въжета. В полунощ, когато беше предвидено Ван дер Мейде да получи подаръка си пред публиката — двестагодишна бутилка бренди, попаднала в корабокрушение на път към двореца на някой си крал, понастоящем най-скъпото питие в цял свят, — Енрике щеше да се промъкне в задната част на кораба, до свалената платформа на кърмата. Оттам щеше да се качи в една от лодките, да се спусне в бушуващия океан, и след трийсетина минути, когато вече наближаваше брега…

Щрак.

Бум.

Дори някой да го видеше, че се измъква, щеше да е твърде късно да предприемат каквото и да било. Изтребление. Съвършенство.

Двете понятия почти се припокриваха в съзнанието му.

Момичето в тортата беше предсказуема изненада. Рубен стоя ухилен през цялото време: мацката не беше за изхвърляне, младичка, благоразположена и съвсем подходяща за креват, но вниманието му клонеше към друго нещо.

Изпя „Честит рожден ден“ с дрезгав глас ала Мерилин Монро, пременена в оскъдно костюмче с корсет, чиято пристегната талия акцентираше върху щедрото деколте и преливащата й гръд. На това му се викало бурлеска. Рубен ако питаха, стриптийзьорката си беше стриптийзьорка.

За финал куклата му изпрати въздушна целувка. Традицията повеляваше да го изчака в каютата му, за да се позабавляват на път към къщи: една бърза свирка ей така, между другото.

Сложен беше официалният старт на празненството, а по всичко личеше, че предстои буйна нощ. Гостите се изреждаха да го тупат по гърба, обсипвайки го с пожелания, и вдигаха чаши за тост. Като един уважаващ себе си паркетен лъв Рубен кръстосваше салона, разменяйки любезности със заможните си приятели. Домакинът беше ненадминат: и крал, и човек от народа.

Свършеше ли с приветствията, щеше да намери Аврора. А намереше ли я, щеше да сложи край на всичко.

Къде ли се беше дянала?

На Стиви й се повдигаше от подобни представления. Живееха в двайсет и първи век, а на хората им липсваше въображение да измислят нещо ново. Рубен ван дер Мейде се беше подхилвал сластолюбиво през цялото време, обхождайки с влажен поглед разголеното тяло на жената. Стиви беше наясно, че танцьорката има готовност да свали гащичките, реши ли рожденикът да се възползва от предлаганите екстри. За богаташите всичко си имаше цена. Светът лека-полека се превръщаше в долнопробен публичен дом.

Дърк Майкълс изникна в полезрението й. Стоеше в отсрещния край на салона, до рамото на видимо потиснатата си съпруга, дъвчейки оживено с отворена уста. Стиви остави чашата си върху подноса на един от сновящите насам–натам сервитьори и тръгна към него.

— Почакай — спря я Зандър. — Какво си намислила?

Двойката пред тях им хвърли сърдит поглед, понеже Рубен тъкмо вземаше микрофона. Почука го с пръст да провери звука, подготвяйки се да изкаже официалното си приветствие към гостите.

— … да видя толкова много дългогодишни приятели — подхвана той, — толкова много любими лица…

Стиви прошепна в ухото на съпруга си:

— Колкото по-бързо приключим, толкова по-скоро ще си тръгнем.

— Намираме се на лодка — напомни й Зандър. — Няма как просто да си тръгнем.

— Голям си шегаджия. Знаеш какво искам да кажа.

Жената пред тях отново се обърна.

— Шшш!

— Първо ще говоря с Моро.

— Защо? Къде е смисълът?

Но Зандър не разхлаби хватката си. Може и да беше прав. Трябваше да прояви търпение. Не се бяха качили на борда, с цел да разпалят революция; дошли бяха да помогнат на Биби.

Рубен се потеше обилно под костюма си.

— Когато се сдобих с Какатра — разказваше той, — нямах представа каква важна роля предстои да изиграе. Не само за мен самия, но и за всички събрали се тук…

„Важна и още как!“ — помисли си горчиво Стиви.

— Тазвечерните празненства са посветени не само на рожденика, но и на острова, който обичаме…

— Хубаво — прошушна на съпруга си. — Но свърши ли тази глупост, отиваш да го търсиш.

Лори посети тоалетната на горната палуба, където беше много по-спокойно. Срещна само няколко гости, тръгнали на опознавателна обиколка и разочаровани, задето бяха изпуснали приветствената реч на домакина.