Виктория Фокс - Островът на изкушението

Лори Гарсия седеше до нея. Хубавицата водеше дружелюбен разговор в блажено неведение за злините, обкръжаващи целия остров.

— С голямо удоволствие гледах „Сбогом, Вегас“ — отбеляза тя. — Първият ви съвместен проект със Зандър ли беше?

— Запознахме се на снимачната площадка.

— Видях те във Вегас на ревюто на „Фронтлайн Фешън“. Тогава още бях никой в бранша — побърза да добави. — Вероятно не си ме спомняш.

— Разбира се, че си те спомням — усмихна се Стиви.

Максимо Диас се присъедини към тях тъкмо когато яхтата се отлепи от брега с леко поклащане. Отдалечавайки се от твърдата земя, Стиви почувства с още по-голяма сила заплахата, дебнеща върху този плаващ затвор, понесъл се без посока по вълните. Звънтенето на кристала и глъчта от ведри гласове прикриваха като тежка завеса опасност, по-истинска и от чернеещите дълбини на океана.

— Леко плаване, дами — обади се бодро той.

— Да се надяваме — отвърна Стиви.

Аврора изпита отвращение при допира с потната длан на Рубен ван дер Мейде. Още при първото си посещение на Какатра се беше отвратила от здрависването с него, но този път направо й се повдигна.

— Шампанско — заповяда домакинът.

Отзова се тъмнокос келнер с латиноамерикански произход, облечен в бяло от глава до пети и някак познат — вероятно бивш модел. Рубен бутна изящния кристал с „Реми“ в ръката на Аврора.

Наслаждаваше се да го гледа как се гърчи, несъмнено изненадан, че дъщеричката е решила да се яви толкова скоро след смъртта на Шерилин. Смущението му й доставяше същата тръпка, както когато двете с Фара играеха като деца на „Смачкай буболечката“ край басейна. В очите й Рубен беше паднал по гръб тлъст бръмбар, размахващ безпомощно крачка във въздуха.

За нейна погнуса гадината пак докосна ръката й.

— Много се натъжихме, като чухме за майка ти — рече с театрална гримаса. — Шерилин беше прекрасна жена.

Шампанското имаше вкус на киселина в устата й.

— Благодаря ти — насили се Аврора. С престорена усмивка, най-правдоподобната, която съумя да извика, пристъпи нервно от крак на крак, усещайки студения допир на стоманата върху кожата си. Служителите на охраната бдяха със зорко око, но не си губеха времето по безобидни тийнейджърки като нея.

Да знаеш само какво съм ти намислила.

— Честит рожден ден — каза вместо това и вдигна чаша за тост.

Рубен вдигна своята.

— Ще отбележим повода бомбастично.

Енрике Маркес подмина лакирания до съвършенство малък роял, вдигнал поднос със златисто шампанско над рамото си. Гостите кръстосваха важно салона, вземайки си чаши, без да го удостоят с поглед, камо ли с благодарност: порцелановите им, напудрени фасони издирваха себеподобни със заучена лекота. Нямаха ни най-малка представа, че животът на всички им, до последния тузар, беше в негови ръце. Само да им загатнеше какво ги чака, до един щяха да му паднат на колене, просейки милост.

Колко съблазнителна мисъл! Енрике си представи устройството, скътано на сигурно в машинното отделение, и за хиляден път във фантазиите му изникна моментът на детонацията. Жалко, че щеше да е толкова мигновено… Щеше му се унищожението да продължи по-дълго, за да му се наслади пълно.

Поднесе шампанско на групичка жени, отрупани с диаманти. Един-единствен от скъпоценните им камъни би подсигурил прехраната на клетата му мъртва майка за цяла година.

На няколко пъти мярна гарваново черната й коса — веднъж дори златисто-черния проблясък на очите й. Трябваше да стои настрана. Макар и да се беше променил до неузнаваемост, не биваше да рискува разкритие. Лесно щеше да устои на изкушението. Все пак го беше тренирала добре.

Лори.

Зърна бронзовата й кожа на не повече от три метра разстояние — нежната извивка на рамото й, тялото, от което бе лишаван. Наблюдавайки как кавалерът й прокарва собственически ръка по талията й, Енрике стисна зъби с още по-каменна решимост.

Лори търпеше прегръдката на Максимо, понеже в очите на околния свят бяха двойка. Имаха си дете. Бяха лудо влюбени.

— Как е малкият? — поинтересува се Стиви. — Голям е красавец с тези сини очи.

Усмивката на Лори поувехна.

— Същинско ангелче е — отвърна любезно. Илюминаторите, опасващи цялото помещение, предлагаха изглед към златната ивица на отдалечаващия се островен бряг, от който неотдавна бяха отплавали. — Двамата със Зандър искате ли деца?

Стиви тъкмо отвори уста да отговори, когато съпругът й изникна до нея.