Виктория Фокс - Островът на изкушението

Съпругата на Жан се самообслужи с питие.

— По работа.

— Каква работа?

Алкохолът изчезна в бялото гърло на Ребека и следващите й думи прозвучаха така тихо и дрезгаво, че на Лори й се наложи да напрегне слуха си.

— Ти беше просто един номер…

— Моля? — приведе се напред недочула.

Клепачите на Ребека бяха червени и подпухнали, а в кървясалите й очи се четеше по-скоро съжаление, отколкото гняв.

— Ти беше просто един номер — повтори неканената гостенка. — Трябваше да си просто един номер. Поредната и нищо повече.

В съзнанието на Лори като сигнал за тревога примига. LA 864.

Когато Ребека позаглади полата си, Лори забеляза, че пръстите й треперят. Между стените на черепа й отекваше забързано шумтене като от пенливите води на планински водопад.

— Знаех за теб дълго преди да те срещна лично, Лори Гарсия. — Тя кимна, сякаш да натърти, че истината си е истина. — Беше идеална за целта. Жан търсеше латиноамериканка от доста време, клиентът държеше на тази подробност, и не щеш ли, появи се ти. Още като те видя за пръв път на пристанището с приятеля ти, Жан знаеше, че точно ти му трябваш. Ван дер Мейде също. Веднъж Рубен заведе двама ни с Жан до пристанището на Сан Педро с яхтата си. Тогава се случи. Съпругът ми има безпогрешен нюх. От пръв поглед реши, че ще си ти. Прати хората си да те проследят и да научат колкото се може повече за теб, а като се сдоби с информацията, ни заяви, че ти си отговорът. — Ребека сведе глава към пода, неспособна да погледне Лори в очите. — Жан научи за клетата ти мъртва майчица и за баща ти, и за доведеното ти семейство, за това колко си нещастна и как мизерстваш, за приятеля ти и брат му и изобщо колко отчаяно е положението ти. Колко силна нужда имаш от помощ. Помощ, която организацията ни можеше да ти подсигури.

Гласът на Лори излезе на пресекулки.

— Организацията ли?

— Вманиачи се по теб. И знаеш ли какво? Трябваше да се досетя още тогава. Толкова жени, толкова много беше преследвал през годините, но ти… ти беше прекалено различна, за да те пусне по каналния ред. Никой не е насърчавал страстта му към теб — нито аз, нито който и да било друг. Дълго време те следи под претекст, че е нужно да се увери дали наистина си подходяща, но аз си знаех, че не е само това. Искаше да те закриля. Каза ми, че си му напомняла на едно момиче от детството. А знаеш ли кое е най-тъжното? Това беше един от малкото пъти, в които съпругът ми склони да се отвори пред мен. О, повярвай ми, мъчила съм се да съединя точките. И кой ли от познатите му не е? Нещастно детство, отчуждени родители, плод на нежелана бременност, единствено дете… Но този път не успя да си наложи граници. Дойде твърде близо до теб.

— Но „Ла Люмиер“…

— Жан изпрати Десидерия Гомес. Боеше се за теб. На всяка цена трябваше да е на една крачка разстояние. А цената се оказа сурова. В крайна сметка изкушението се оказа твърде силно, за да му устои.

Лори се оплиташе все повече и повече в историята.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Ребека затъркаля чашата между дланите си.

— Опитвам се да ти кажа, че беше предвидено да родиш дете — обясни й, — но не това. Не Омар. — Говореше с премерен тон. — Планът беше да износиш бебето на двойка, която щеше да ти плати за него. Щяха да те направят богата. По-богата, отколкото си днес.

Лори зачака грандиозния финал на вица, а той не идваше, и точно затова избухна в смях.

— Испанска двойка — продължи разказа си Ребека, — едни от най-взискателните клиенти, които компанията някога е имала. Готови да платят цяло състояние. Но никоя жена не им се струваше подходяща, никоя не покриваше високите им изисквания… Докато не намерихме теб.

— Достатъчно. — Наслуша се на умопомрачените й дрънканици. — Време е да си ходиш.

— Чуй какво ти казвам! Предвидена беше да износиш тяхното бебе, Лори, за бога. Затова те намери Жан. От там тръгна всичко.

Лори се вкопчи в грешката й, издирвайки каквото и да било обяснение, само не и това, което чуваше.

— Не Жан ме намери — възрази трескаво, — а Десидерия.

Ребека удари чашата си в масата.

— Да не си глуха? Жан изпрати Десидерия. Преследва те още от онзи ден на пристанището!

Отчаяно търсеше начин да оспори думите й. Ала разказът на Ребека Щутгарт, някои части от него, някои елементи звучаха стряскащо достоверно.

— LA 864…

Не предполагаше, че е произнесла номера на глас, но Ребека кимна вяло.

— В крайна сметка наистина му роди бебе — промълви тихо. Едничка сълза се търкулна по бузата й. — Макар и не според плановете.