Виктория Фокс - Островът на изкушението

Гласът му се разтрепери. Щеше й се да не беше.

— Други се наемат, понеже ги е страх да не загубят имиджа си. Години наред са градили кариера, основаваща се на илюзии за хетеросексуалност или върховна потентност, или пък семейни ценности, на абсолютен фалш. Но по-скоро биха се хвърлили от някой мост, вместо да разкрият истината пред света. Държат да парадират пред почитателите със свои собствени отрочета.

— И не могат ли да ги осиновят, както правят нормалните бездетни хора?

— Осиновяването е в пълен разрез с целите им, Стиви. Представяш ли си — спомена името на прочут екшън герой, здравеняк от класа — да разкрие на всеослушание, че патроните му са халосни? Щом се предлага толкова удобна услуга и могат да си я позволят… Какъв по-удачен вариант за пилеене на пари?

— Позволено ли им е да изявяват претенции?

— Какво имаш предвид?

— Живеем в Холивуд все пак. Като така и така ще хвърляш пари по бебе, защо да не е такова, за каквото винаги си мечтал? Момченце, момиченце, синеоко, къдрокосо? Сигурно желанието на клиента е заповед. Прав ли съм?

Той кимна, потвърждавайки страховете й. Сякаш някой антиутопичен кошмар се сбъдваше наяве.

— А какво се случва с онези, които не покриват изискванията? — Устата й беше пресъхнала като кладенец в пустиня. — Бебетата с недъзи, наследствени синдроми, усложнения, такива работи?

— Те не влизат в плановете на Ван дер Мейде.

— Обясни, ако обичаш — натърти тя отвратена. — Как така не влизат в плановете му?

— За щастие се случва рядко.

— За щастие ли каза? Не ме карай да се смея.

— Онези, които могат да са му от полза, оставя на острова. Да работят за него.

Островът… Двете с Биби го бяха посетили, попаднали бяха в епицентъра на чудовищния театър. Биби, толкова уязвима в онзи период, дошла като всички други смутни души да изпита лечебното въздействие на центъра. Така ли набелязваха гостите, които имаше най-голям шанс да изцедят? Провеждаха им терапия; подтикваха ги да си признаят какво липсва в животите им…? Ван дер Мейде и Моро бяха богове на острова. Всесилни.

— Бебетата с по-сериозни недъзи биват изоставяни.

— Изоставяни?

— Прекалено рисковано е да ги пуснат за стандартно осиновяване. Двойките получават парите си обратно, освен ако не проявят желание да опитат втори път, но в случай че фиктивната бременност вече е обявена публично, може да се наложи новото дете да им бъде подсигурено незабавно. При такива обстоятелства двойките обикновено протакат нещата, докато се намери подходящ заместител, информирайки пресата, че още не желаят да показват снимки на детето си. Хората се връзват на такива оправдания. Нормално е младите родители да изчезнат за известно време от публичното пространство.

— Холивуд изобилства от теории на конспирацията — каза през стегнато гърло Стиви, — но това е просто…

— Разбирам те.

Звучеше й ужасяващо логично. Помисли си за всичките онези романтични спойки по сценарий, за стотиците бракове, в чиято истинност се съмняваше или по адрес на които беше слушала какви ли не шантави слухове, директно отмятайки ги към обичайните сплетни от клюкарска мрежа.

Петдесет? Кои ли бяха?

— Познавам ли ги? — попита Зандър.

Той изброи няколко имена. Стиви остана изумена.

— Нищо чудно, че така се е оплела — коментира съчувствено.

— Тя не знае истината — напомни й Зандър. — Никое от децата не я научава през целия си живот.

— И това трябва да облекчава ситуацията ли? Мен ако питаш, само я влошава. Значи те — вие — имате право да знаете, но не и децата? Да си играете с хорските съдби като със…

— Грешно постъпих. Не се гордея с действията си.

— Ами родилките? Как могат да се разделят със собствените си бебета?

— Етичните съображения са в компетенцията на задоволените хора. Ти водиш щастлив живот, Стиви.

— Не се дръж с мен като с глупачка.

— Не ме разбра. Искам да кажа само, че отчаянието трансформира вижданията. Тук не става дума за петдесетдоларови банкноти: говорим за милиони. Безопасност, обезпеченост, спокойствие, сигурно бъдеще.

— И тези родилки си получават парите, така ли?

— Защо да не ги получат?

— Стига де, Зандър, какво му пречи на Ван дер Мейде да ги прибере в собствения си джоб? Сещаш се, че случайната окаяна женица няма какво да направи по въпроса.

— Щях да разбера, ако Жан играеше такива игрички.

— Но не и ако Ван дер Мейде ги е играл самостоятелно.

Мълчание.

Стиви потърка с пръсти челото си.