Виктория Фокс - Островът на изкушението

— Същият Зандър съм. — Понечи да я докосне, но тя се дръпна. — И някога вярвах, че върша добро, разбираш ли? Че помагам на хора в беда. Жан все това ми втълпяваше в главата. Че сме в полза на обществото.

— „Ла Люмиер“ — промълви тихо Стиви, напасвайки парчетата от пъзела. — Агенцията е просто параван. Подсигурява му алиби, официално амплоа. Кара света да го вижда като бизнесмен. А ти зад какъв параван си се крил тогава? Актьор денем, производител на бебета нощем?

Зандър отиде до брега на реката и опря лакти на парапета, потривайки длани заради студа. Корабна сирена отекна басово.

— Как си могъл? — прошепна дрезгаво. — Как си могъл?

— Двамата с Жан бяхме близки в училище. Беше ми най-добрият приятел. Боготворях го. След смъртта на родителите му този култ се превърна в страх. — Погледът на Зандър се рееше невиждащо над водата. — Изпълнявах сляпо всяко негово искане. Винаги е било така. И този случай не беше различен.

— Какво си се страхувал, че ще ти направи?

Но всъщност нямаше нужда да чува отговора му. Личеше си, че съпругът й не се е боял от гневен изблик или побой. Боял се е да не отчужди приятеля си, както се беше случило през последния учебен срок преди трагедията, да не го отдалечи от себе си завинаги.

— Способен е да поставя исканията си безапелационно. Доверяваш му се някак. Отдаваш му цялата си същност, без да поставяш нищо под съмнение.

— Ти поставяш всичко под съмнение.

— Не и тогава. Всичко започна като проста услуга; така ми беше представил ролята ми, че звучеше незначима, маловажна — отварям си очите, кротки срещи на по питие — две, — но най-ненадейно схемата ни прерасна в най-потулената операция, развихряла се някога в Холивуд.

Метрото изтрополи в посока Ембанкмънт. По Ватерло бръмчаха червени автобуси, откъм Биг Бен отекна камбанен звън, островърхите кули на Уестминстърския дворец се протягаха към сивото небе… Животът си вървеше както нормално.

Стиви позволи на думите му да проникнат в съзнанието й.

— Мога да се обзаложа, че падат добри пари.

Съпругът й сведе глава, разкривайки прилежно подравнената линия на косата си точно над яката на палтото. Изпълни я желание да се пресегне и да го докосне, но му устоя.

— През деветдесетте години Ван дер Мейде научил, че двама негови близки приятели не са способни да имат деца. — Спомена фамилията на прочута холивудска двойка. Жената беше актриса, мъжът — сценарист. Съвместно двамата можеха да се похвалят с над шейсетгодишен опит в бранша, цял куп награди и три деца: двама синове и дъщеря на по двайсет и няколко години. И тримата бяха тръгнали по славния път на родителите си. Дъщерята се радваше на особено бляскава кариера.

— Били съкрушени — продължи разказа си Зандър. — Само това им липсвало в живота. Как било възможно да разполагат с всичко останало, но не и с единственото истински жадувано богатство на земята?

Семейството изникна в паметта й.

— Искаш да ми кажеш, че децата не са техни?

Мълчанието му беше достатъчен отговор. Измежду устните й се изниза насечен, истеричен смях.

— Децата си приличат — обясни й той, — понеже са от едни и същи биологични родители. — Разкриваше слоевете на историята постепенно, внимателно, за да попие смисълът в съзнанието й. — В наши дни не смее да поема такъв огромен риск — три деца с еднакво потекло. Но парите, с които приятелите на Ван дер Мейде били готови да се разделят, посели семената на революционната му идея. Планът звучал повече от реалистично. Търсене и предлагане. И се оказал доходоносен, изключително доходоносен. Десетки милиони долари — и говорим за преди двайсет години.

— Ами в наши дни? Колко му плащат сега?

— Нямам пръст в бизнеса от години. Не съм осведомен. По времето, когато се отказах, едно дете вървеше на пазара — като става дума за сумарната цена, от началната такса до вноската, която новите родители изплащат до навършването на двайсет и първата годишнина — между трийсет и двеста милиона, в зависимост от благосъстоянието на двойката.

— Божичко — удиви се Стиви.

— Ван дер Мейде надушил нишата и се намърдал в нея. — Зандър се върна до парапета. — Натрупал е цяло състояние. Никое друго бизнес начинание не му е донесло толкова пари.

— И тези хора са готови да платят за чуждо дете? Как не ги е срам? Как се понасят?

— Причините вероятно ще те смаят.

— Така ли смяташ?

— Не забравяй, че са въшливи от пари. Богатството изражда. Представи си — пълна задоволеност, преситеност с всичко земно, а наследници няма, няма на кого да предадеш натрупаното. Черна ирония, а? Ако природата не ти е дала, купи си. Наистина е елементарно.