Виктория Фокс - Островът на изкушението

Стиви си спомни какъв шум се беше вдигнал покрай смъртта на знаменитата двойка.

— Искаш да кажеш, че нарочно ги е оставил да умрат?

— Вярваш ми, нали? — настоя Зандър.

— Разбира се — увери го и наистина му вярваше, макар и нещо да не й се връзваше. Историята не й се струваше цялостна. Толкова много дупки зееха. — Защо не си казал на някого? Защо не си разкрил истината?

— Как бих могъл? — отвърна Зандър. — Каквото и да кажех, в най-добрия случай щеше да изглежда подозрително, а в най-лошия — злонамерено. Жан току-що беше загубил и двамата си родители. Що за човек би го обвинил в подобно нещо?

Стиви проучи внимателно лицето му.

— Трябваше поне на мен да кажеш. Не проумявам защо го криеше.

— Много ми се искаше.

— Значи затова не ме пускаше на Какатра?

Очите му прекалено дълго се задържаха върху нейните.

После излъга. Жан Моро открай време го наричаше страхливец — ето че беше прав.

— Да — отвърна. — Точно затова.

Лори

Двамата с баща й летяха до Испания за погребението. Макар че на няколко пъти беше предложила да плати пътя им — заради Тони, не заради тях самите — Анхелика и дъщерите й предпочетоха да не ги придружат.

В погребалното шествие по улиците на Мурсия вземаха участие внушителен брой облечени в черно опечалени. Лори остана изумена, като видя до живота на колко много хора се беше докоснала баба й. И тя винаги щеше да си спомня с умиление за малкото безценни мигове, прекарани с нея. Като знаеше с колко й бе помогнала Корасон, можеше само да гадае що за добрини беше извършила за това скърбящо многолюдие.

На следващия ден двамата с Тони трябваше да се заемат с тежката задача да прегледат вещите й. Дрънкулки, дневници и снимки; усукани с върви купчинки пожълтели писма с избледняло мастило по вехтите страници; чекмеджета с потъмняло сребро. Лори си спомни колко огорчена беше дошла последния път у Корасон, изпаднала в отчаяние след ареста на Рико. Колко оплетена в копнежа си по друг мъж…

Корасон й беше дала посока в живота, а нима можеше да й даде нещо по-ценно от това?

Сега повече от всякога се нуждаеше от съвета на баба си.

Нуждаеше се от майка си. Нуждаеше се от доверена жена. „Смут“ й се струваше слаба дума за положението, в което беше изпаднала.

Кучето Пепе лежеше на каменния под с брадичка върху лапите си и тъжен поглед, вирвайки от време на време ушенце, душейки въздуха, или заблуден, че старицата още беше с тях, или може би единственият в стаята, който усещаше присъствието й.

— Ами той?

Тони подреждаше някакви документи на масичката.

— Една нейна приятелка ще го приюти. — Следобедното слънце вече клонеше към хоризонта и последната светлина на деня го къпеше в испанско оранжевото си сияние. Лори си го представи като момче, както Корасон го е виждала в кухничката си.

— Трябваше да прекарвам повече време е нея — каза той глухо. — След смъртта на Мария не я навестявах много често, а сега… — поклати глава — … вече е твърде късно.

Лори опря ръце на раменете му. Усещаше ги кокалести и крехки под дланите си.

— Толкова много смърт има на този свят — пророни Тони скръбно, — не мислиш ли?

Приемайки мълчанието й за съгласие, той се пресегна и хвана едната ръка на дъщеря си.

— Смъртта отстъпва място на живота — отвърна Лори, докато пръстите му се преплитаха с нейните. — Едното не може да съществува без другото. — Пусна раменете му и седна в стола отсреща. — Трябва да ти кажа нещо, татко — заяви сериозно и впрегна всичките си сили, преди да му съобщи новината. — Ще си имам бебе.

Жан се завърна в Лос Анджелис през същата седмица, когато Лори беше отпътувала за Испания.

Веднага научи за смъртта на баба й. Откакто решително се намеси в живота й, не беше отстъпил от клетвата си да я брани. Търсачите, които беше наел да набират жени за целите на Какатра, от време на време му служеха и в други насоки.

Моро действаше по свои собствени методи. Познаваха го достатъчно добре, за да не задават излишни въпроси.

Ето как беше се осведомил за бременността й. Или по-скоро за съмненията й. Принудила се беше да откаже няколко от ангажиментите си към „Ла Люмиер“ и я бяха забелязали да пазарува инкогнито в една аптека. Не след дълго до ушите му стигна и новината, че й уреждат фиктивна връзка с новоизлюпилия се актьор Максимо Диас.

В сряда Жан се срещна за обяд с представители на глобална верига бутици за облекла и сключи договор за стартирането на съвместна модна линия. Поръча си обилно меню и се храни с видима наслада. По нищо не си личеше, че вътрешно е променен.