Виктория Фокс - Островът на изкушението

Не знаеше как да постъпи. Беше се мъчила многократно да стигне до отговора, умолявайки го да излее душата си, уверявайки го, че каквато и тайна да крие, ще му прости. Но всеки диалог приключваше по сходен начин — единият от двамата си тръгваше, оставяйки спора незавършен, също както се беше случило и преди заминаването й за Какатра. Идеите и търпението й започваха да се изчерпват.

Холивудската преса кръжеше като стръвен лешояд над предвкусваната раздяла, преливайки от спекулации, когато на Стиви й се налагаше да посещава партита сама по време на престоя на съпруга й в Канада. Заглавията на жълтите рубрики тръбяха „СВАТБА ПО СМЕТКА УДРЯ НА КАМЪК“ и „СТИВИ НЕОБВЪРЗАНА… САМИЧКА ОТНОВО!“. Опитваше се да не им обръща внимание, но беше трудно. „Ще ви спретнем някоя романтична екскурзийка — окуражаваше я Уанда Джерънд. — Ще свирнем на пресата и още на другата сутрин ще цъфнете на първа страница.“

Тази вечер се провеждаше годишната церемония по връчването на наградите на Актьорската лига. Беше изминал месец след звездната премиера на „Източни небеса“ във Вегас, по време на която Лана Фалкън, позната на Стиви, много симпатична актриса, беше нападната от подивял фен. В актьорската гилдия блуждаеше чувство на уязвимост и няколко от ключовите лица щяха да отсъстват от тазвечерното събитие.

Стиви не гореше от желание да лети до Ню Йорк, но я бяха номинирали за награда за поддържаща роля, а публичният й имидж вече достатъчно беше пострадал. Не спечели наградата и тъкмо се канеше да се прибере в хотелската си стая, когато Кристина Майкълс, съпругата на Дърк, я хвана на прицел и с типичната си неделикатност се впусна в подкладена от „Дом Периньон“ тирада на тема пропадналите бракове.

— Мъжете неизменно се отегчават — предупреди я, хвърляйки поглед изпод вежди към Дърк, който празнуваше триумфа си на „Най-добър продуцент“. — Тогава на сцената излизат сладураните: руси цицорести мадами със задници, върху които спокойно можеш да похапваш суши. — Зандър не обичаше суши, но не си струваше да го споменава.

— Зандър не е такъв. — Отговорът й беше машинален. Друго не й идваше наум.

Кристина вдигна вежда сардонично. Поне доколкото ботоксът й позволяваше.

— Всичките до един са такива. От опит говоря.

Чудеше се кое ли е по-зле: контактът с Кристина или този с Дърк. Веднага щом почитателите му се пръснаха, силният на деня се отправи директно към нея. Беше видимо пиян.

— Животът е мъка без моя човек — сподели й, олюлявайки се леко. — Двамата с Линъс бяхме неразделни. — Трио фотографи изникнаха от нищото и двамата с Дърк позираха за снимка, удостоявайки ги с изкуствени усмивки.

— Всичко се случи много внезапно — съгласи се тя.

— И още как. — Дърк я погледна подозрително и попита: — Допадна ли ти местенцето на Рубен?

Естествено, че Дърк и Рубен си бяха дружки. И Линъс принадлежеше към тесния им кръг. Тримцата бяха един дол дренки: консервативни шовинисти, убедени, че с пари се купува всичко. Може и да бяха прави.

— Изключително. Какатра е райско кътче.

— Май се е отразило добре и на Биби — продължи Дърк. — Подочух, че имала прослушване при Сами Лукас.

— Време беше да пробие.

Явно изказването й го озадачи.

— Връзката й с Линъс беше пробив.

— Зависи. — Прииска й се да добави: „Ако под пробив разбираш падение .“

Дърк я доближи.

— Искаш ли да ти кажа нещо?

Тя вдигна вежда.

— Някои от нас вярват, че смъртта на Линъс може и да не е била злополука.

Стиви запази каменно изражение.

— Така ли?

— Госпожица Райнър трябва да внимава какво прави. Бъди сигурна, че я следим изкъсо.

— Опитваш се да ме сплашиш ли, Дърк? Няма да се получи.

Следващите му думи я жегнаха като отрова.

— Жени като вас все си придават важност, а? Затова загазвате до уши. Ако ти пука за оная кучка, ще ми я доведеш право в ръчичките.

Дощя й се да го фрасне, но се обърна, преди да е успяла, а той я сграбчи за ръката.

— Кажи й, че другарчетата на Линъс не са празноглави като ченгетата — изсъска ехидно. — И ти гарантирам, че няма да мирясаме, докато не се докопаме до истината.

На другата сутрин се върна от Лос Анджелис с главоболие след безсънната нощ. Заплахата на Дърк я беше стреснала повече от очакваното. Не че и той самият не разполагаше с достатъчно власт, но ако измежду „другарчетата на Линъс“ беше и Рубен ван дер Мейде, то насреща им се издигаше колосална опасност. Съмняваше се обаче да имат каквито и да било сведения относно Биби. Нима можеха да докажат нещо? Изключено.