Виктория Фокс - Островът на изкушението

Усили звука до дупка, като чу Аврора да се качва по стълбите с другарчето си. Половината нощ беше будувала под съпровода на креватните им викове и стонове. Нямаше намерение да изслуша и повторението. Развратен демон: такова изчадие бяха си отгледали.

Децибелите стигнаха болезнени висини.

Шерилин залепи длани върху ушите си, разпилявайки бонбоните по пода. Един от кръглите промени посоката си в последния момент и се търкулна право към нея.

Нападаше я. Всичко и всички действаха срещу нея.

Не знаеше още колко ще успее да запази изкуствената си фасада.

На три хиляди километра разстояние, на грандиозна сцена някъде из щата Тенеси, Том Наш върна микрофона на стойката му, поклони се и прие бурните аплодисменти. Звездният финал на свръхуспешното му турне постигна неоспорим триумф. Представил се беше по-блестящо от всякога. Подлудил беше тълпата с въртеливите си танцови движения и неустоимо ритмични напеви. Провел беше най-сензационната поредица от концерти в кариерата си до тук. Том Наш покоряваше Вселената. О, да, магията не го беше напуснала.

— ТОМ! ТОМ! ТОМ! — скандираха жените, плачейки със сълзи, задето идолът им беше недостижим. На сцената се приземиха няколко чифта дамски гащички, няколко червени рози и десетки от обичайните хартиени топчета, съдържащи телефонни номера и имейл адреси. Из цялата зала блещукаха светкавиците на мобилни телефони, подът се тресеше от ентусиазираните подскоци на обожателките и към сцената се понесе новата мантра:

— Още! Още! Още!

Том трепереше под кожените си панталони. Но този път не от страх, неувереност или гузна съвест. Този път чисто и просто го тресеше еуфория. Опиянен от адреналина, позволи на обожанието им да го залее като вълна и да отмие напрежението от изминалите няколко месеца.

На кого му беше притрябвала Шерилин Роуз? В интерес на истината той се котираше много по-добре без нея. Напоследък се боеше, че сам не е за никъде. Сега си доказваше колко е грешал. Мисълта за Шерилин, вехнеща между четирите стени на спалнята си, обикновено го депресираше, но не и тази вечер. Тази вечер се изживяваше като самотен рейнджър, единствения и неповторим Том Наш.

Добре щеше да му се отрази. Волният живот без съпруга, без дъщеря, без проклетото му семейство. По думите на Рита Клей Аврора продължаваше да пропада: излизаше извън релси и на него се падаше да я сложи на място, понеже майка й си имаше други ангажименти. Но той просто нямаше сили, идваше му в много. Нуждаеше се от почивка. Съвсем кратка. Тревогите по Аврора бяха оставили отпечатъка си върху последните три години от живота му и едва не бяха съсипали кариерата му. А сега от него се очакваше да е поп звездата герой, мъжът, който носи парите вкъщи и поддържа спокойствието и сигурността в семейството. По дяволите, знаеше, че Аврора му беше звъняла, беше запалила телефона от звънене, и не му правеше чест, че не вдигна нито веднъж. Но пак за тяхно добро мислеше. Докъде щяха да стигнат без славата на Том Наш? До под кривата круша — ето къде. Щеше да й обърне внимание вкъщи.

— ТОМ! ТОМ! ТОМ!

Желанието на публиката беше удовлетворено. С първите ритми на биса, разбиващия му хит „Тя знае най-добре“, писъците на домакините достигнаха истерични висоти.

Том облада сцената, раздавайки се на максимум за почитателките, вживявайки се във всяка дума, във всеки китарен риф.

Светът беше в краката му. Никой нямаше да му отнеме величието.

Стиви

Марти Кинг се обади, за да й съобщи, че ролята е нейна. Ставаше дума за британски филм, адаптация по роман на именит писател. Снимките щяха да се проведат в Лондон.

— Звучиш ми облекчена — коментира Марти.

— Така си е. Лос Анджелис ми лази по нервите.

Само дето не толкова Лос Анджелис й лазеше по нервите, колкото собственият й съпруг. Отношенията им със Зандър се бяха влошили след престоя й на Какатра. Не беше отронил нито дума по въпроса, включително и да се поинтересува как е Биби и как е минала почивката им, а подхванеха ли разговор, приносът му беше повече от банален. През последния месец често пътуваше до Ванкувър и Стиви стигна до заключението, че не би било зле да си починат един от друг.

Подозрението, че й изневерява, се прокрадваше тихомълком, коварно в душата й, докато една сутрин не се събуди с мисълта, че вече знае какво е да си от другата страна. Убеждаваше я фактът, че все по-често си ляга вечер сама, а Зандър се намърдва в леглото след часове, вонящ на алкохол и несклонен дори да й се оправдае. Че все повече охладняват един към друг, отчуждават се и търсят причини да не прекарват времето си заедно. Че Зандър не иска да срещне погледа й.