Виктория Фокс - Островът на изкушението

Зелените й очи отдавна бяха загубили светлината си. Някога руса, сега косата й падаше безжизнена и сплъстена по раменете й. Излъчваше дълбока тъга, която Жан знаеше, че може да облекчи.

— Здравей. — Отиде до нея и протегна ръка за поздрав. — Ти не ме познаваш, но аз теб — да.

В имението беше тихо и прохладно.

Лори хвърли багажа си, отиде в кухнята, сипа си сода и я изпи, съсредоточавайки се върху всяка отделна глътка, с цел да я задържи в стомаха си. Безспорно се чувстваше странно — хем й се гадеше, хем я гонеше вълчи глад. Досега не се беше сблъсквала с подобно усещане и силно се надяваше да не е получила хранително натравяне — очертаваха се няколко натоварени седмици и не можеше да си позволи да ги прекара с глава в тоалетната чиния. Коремът я пристягаше от време на време, затова реши да провери дали не й е дошъл цикълът.

Тръгна по коридора към банята, но окото й се спря на обикновен бял пощенски плик, пъхнат под входната врата. Вероятно го беше прекрачила в бързината.

Озадачена, Лори се наведе да го вземе.

Отпред не пишеше нищо. Прокара палец по продължение на лепящата лента и разкъса плика. Вътре намери надлежно сгънат на четири лист хартия и го разгърна.

Букви, изрязани от вестникарски заглавия, покриваха листа по ширина.

„ЕДИН ДЕН ДЕВСТВЕНИЦА, НА ДРУГИЯ — КУРВА“

Огледа буквите, някои от които бяха матовочерно и бяло, други — гланцови, с различен шрифт и размер, небрежно разхвърляни по хартията, някои сгъстени, други — раздалечени.

И преди беше получавала откачени писма. Един от многото недостатъци на знаменитостта. Това обаче я притесни особено. Първо, авторът му го беше доставил собственоръчно. Второ, повечето писма от пощата на „почитателите“ съдържаха мръснишки, сексуални подмятания, някои от които доста извратени, но почти никога на лично ниво.

Отвратена, Лори накъса листа на парчета и го хвърли в боклука. Поувлякъл се фен; не й беше за пръв път. Щеше да съобщи на охранителната фирма и да ги накара да проучат случая.

Домофонът избръмча. Дори запази самообладание. Холивуд изобилстваше от истории за фанатизирани преследвачи, за жени, които не смеят да престъпят прага на домовете си и още по-ужасени от идеята да останат вътре, за смахнати фенове, чиито фантазии се преливаха с представата им за реалността, изкривена от болезнените им пристрастия.

За нейно облекчение на вратата беше не друг, а баща й. Двамата с Тони бяха започнали да се срещат все по-често след първото му гостуване, изграждайки напълно нови взаимоотношения помежду си, за радост невключващи Анхелика и доведените й сестри. Благодарение на редовните й дарения „Трес Ерманас“ бавно се издигаше от калта. Дори съзнаваше колко ощастливява баща си — заветът на майка й най-сетне възвръщаше стария си блясък. Дори само толкова да беше постигнала с кариерата си на модел, щеше да й е достатъчно.

Облекчението обаче бързо отстъпи място на тревога при вида на съкрушеното му изражение.

— Научих лоша новина. — Тони поклати глава горко, хващайки ръцете й. — Съжалявам, Лориана, но баба ти се е споминала снощи. Корасон ни напусна.

Аврора

Аврора всмука дим и откъм пръстите на краката й нагоре пропълзя сладка топлина. Отпусна се назад. До нея лежеше малко по-възрастен тип, който вдигна едната си плътно татуирана ръка и я пъхна под раменете й. Казваше се Кейси Амос, двайсетгодишният син на Роланд Амос, прочут музикален продуцент, изстрелял се към славата, стартирайки цял куп телевизионни предавания за скрити таланти. Кожата под мишницата на Кейси беше бледа и суха на допир, осеяна с меки кестеняви косъмчета, и Аврора се хвана да я зяпа отнесено с размътено от тревата съзнание.

Така минаваха дните й след Какатра. В такава безпътица беше изпаднала, че не знаеше къде се намира. Нямаше сили да се изправи лице в лице с действителността; час след час потискаше емоциите, страховете и подозренията си, усмирявайки ги с коктейл от наркотици. Имаше чувството, че някогашният й живот започва да се повтаря. Само дето в този случай, поне що се отнасяше до нея, родителите й вече не съществуваха. Дори думата „родител“ й звучеше кухо. Мама. Татко. Безсмислен сбор от букви.

— Кейси, гледай какво става. — Фара Майкълс танцуваше по бикини с дантелени къдрички. Партито се вихреше в апартамента на родителите й в Малибу. Дърк и Кристина бяха заминали за Ню Йорк, оставяйки единствената им щерка да си развява байрака. В момента всекидневната им предлагаше терен за друсането и разсъбличането на цял куп мангизлии от Ориндж Каунти.