Виктория Фокс - Островът на изкушението

Нима обсипаните с богатства, слава и суета можеха да си представят как е зад решетките? Леденият поглед на Енрике беше отражение на цяла върволица от изживени ужаси. Годините, прекарани в компанията на зверове, лека-полека го бяха трансформирали в един от тях. Дните и седмиците, и месеците на малтретиране, агония и самота му бяха отнели всяко чувство за гордост и достойнство, и вярата, че под всичките пластове мръсотия светът в основите си е добро, великодушно място. Нищо подобно. Светът му беше показал единствено жестоката си страна — а на жестокост се отвръщаше с жестокост.

Лори Гарсия.

Завъртя сребърната халка на пръста си.

Клетва ли?

Беше му обърнала гръб, когато най-много се нуждаеше от нея.

Тази вечер щеше да си плати. Всичките до един щяха да си платят.

— Никакви грешки, никакви оправдания — разгласяваше Ван дер Мейде. Уж му се носеше славата на Господин Всесилен Предприемач, а имаше вид на нахакано гаменче. — И обслужването на гостите, и поведението ви ще са под постоянно наблюдение…

Енрике направо го досмеша. Добре щеше да ги обслужи тази вечер.

Ван дер Мейде приключи инструктажа. Енрике не беше хванал ни една дума. За какво му беше? Тази вечер щеше да следва друг инструктаж. Правилата на баровеца не струваха и пукната пара.

Лори

— Поне би ли се запознала с него?

Лори спря да си поеме дъх, приведе се и облегна ръце на коленете си, а Жаклин Спарк последва примера й.

— Къде е смисълът? — Отпи вода от шишето си. — Не проявявам интерес.

Подмина ги бегач с кучето си, първият за тази сутрин. Виолетовите краски на зората още се мержелееха на хоризонта, а Венис Бийч пустееше.

— Максимо Диас е свестен — обеща Жаклин. — Не е като Питър.

— И Питър ми се струваше свестен. Докато не открадна бикините ми.

Жаклин се усмихна и прибра кичур руса коса, измъкнал се от конската й опашка. Беше решена да склони Лори. Съвземането след скандала с Питър щеше да се отрази добре на имиджа й, а никой не се вписваше по-добре в сценария от новото попълнение на сцената. Максимо Диас имаше капка синя кръв във вените си — беше братовчед на племенника на някой си принц или нещо такова, — а и миналата година беше изиграл ролята на възлюбения в два касови филма (можеше да се похвали с приятен външен вид, но не и с многостранен талант). Жаклин съзнаваше, че аферата „Селзник“ им беше погодила лош номер, но ако Лори искаше да запази имиджа си на непокварена девица, все някой трябваше да поеме руля на пиар парахода, образно казано.

— Молбата ми е — добави в същия дух — да ми позволиш да ви уредя среща. Правя го като твоя приятелка, не пиар.

— Не, благодаря. — Лори продължи тренировката. Жаклин хукна да я догонва.

— Хайде де, какъв ти е проблемът? — Изравни се с нея и снижиха темпото. — Добре, откровено да си кажа, има по малко и от двете: равни части пиар/ приятелка. Наистина мисля, че ще ти допадне. А и така де, макар че едва ли ще ти е зле в компанията на един от най-красивите мъже, които някога съм виждала…

— Въпросният е актьор и има да мисли за кариера.

— Права си и по двете точки. Това, което се опитвам да кажа, обаче е, че не е изключено да проявиш интерес към него, независимо от всичко останало.

— Съмнява ме.

Жаклин я огледа с ъгълчето на окото си: буйната черна коса, обуздана в конска опашка, вперения в плажната ивица пред нея поглед, разкриващ някак сдържана решимост. Какво се случваше тук? На път беше да отсъди, че Лори си има тайно гадже. Несъмнено имаше онова специфично излъчване — първите вълнения на чисто нова романтична връзка? — а и все витаеше в облаците, докато говореха, погледът й се премрежваше, мислите й видимо отплаваха другаде. Ако подозренията й се окажеха верни, щеше да им се наложи да вложат допълнително усърдие в опазването на девствеността й — или илюзията за нея. Невинността беше неразривна част от публичната й персона. Научеше ли пресата, че си ляга с неподходящ мъж, по всяка вероятност някой служител от местния супермаркет (съдейки по неприязънта на Лори към знаменитостите, какъв друг вариант оставаше?), очакваше ги абсолютен кошмар. Заблуди като тази имаха много сходства с фокусите. Трябваше да ги упражняваш, овладяваш и изпълняваш с безупречна прецизност. Освен това можеха да просъществуват единствено в контролирана среда, от което следваше, че мистериозният й любовник трябваше да се потули зад кулисите. Ред беше на Максимо Диас да излезе на сцената.