Хаим Оливер: Гол от засада

Като видя на прага разярената леля Гица, старшина Марко си глътна езика.

— Другарю старшина, какво значи това? — извика тя с треперящ, от възмущение глас и показа накъсаната хартийка.

Старшината запремига, пое листчето, поизглади го и прочете:

Н ЕГАЛЕН ОЗИВ

НИМАНИЕ!

частвува в страхот отмъще ие

мечтае да съкруши враговете!

10 юни, 8 часа сутринта в двора на кооперация „Лале“

ура!

РЕДУТ!!!

Старшината едва не припадна. Това листче в ръцете на леля Гица, съчетано с нейната антиспортна ненавист, бе по-страшно от всякакви квартални бандити, то вещаеше нещастия за него, за квартала, за цяла София. Все пак той попита:

— И какво искате от мене?

— Как какво! — изкрещя тя. — Аз съм гражданка на Народна република България, плащам си редовно данъците и следователно имам право да зная какво прави народната милиция, за да осигури на гражданите следобедния им сън от посегателствата на инквизиторите, нали така?

— Така е, гражданко Гица, но нима не виждате, че това е детинска работа? — каза той и неочаквано го бодна натрапчивата мисъл, че в тази история имат пръст неговите две зверчета.

— Детинска работа ли? — захълца леля Гица. — Това са разбойници, а не деца! Кръвопийци, есесовци! Цял ден тракат с кънки под прозорците, а сега и отмъщение ми готвят. Четете, четете! „Страховито отмъщение!“. И още: „10 юни, осем часа сутринта в кооперация «Лале»“. Не е ли това достатъчно? Защо още стоите тук и не вземате мерки? Ще се оплача! Да знаете, ще се оплача! Изложение ще пратя до Народното събрание! Ще поискам да изгонят от квартала всички палачи, които карат летни кънки, а с тях и вас, защото ги покровителствувате!

Обърна се и трясна вратата под носа на объркания старшина.

Марко се почеса по тила и подтикнат от натрапничавото чувство, че в тази история имат пръст неговите наследници, надникна в стаята им. Изненади нямаше. Митенцето си лежеше в леглото и разглеждаше картинки, а Кънчо чертаеше схеми на радиоапарати. Старшината тихо се оттегли и се зае да състави план за утрешните бойни действия срещу неизвестните автори на позива.

Сещате се, че проф. Кънчо и Митко Пеле, които се спотайваха зад вратата, чуха всичко, включително и зловещото предупреждение на леля Гица. Капитанът на РЕДУТ реши да действува.

— Мите — прошепна той, — слушай! Трябва да спасяваме РЕДУТ!

— Добре! — каза Митко Пеле и скочи от леглото, облечен и обут. — Да го спасяваме! Какво да правя?

— Ще се съблечеш и ще си легнеш! А аз ще изляза по важна задача.

— И аз искам!

— Тихо! Ти оставаш тук! На пост! И ако случайно попитат къде съм, ще кажеш, че съм отишел у Йогата за една книга. Разбра ли?

И за да не даде възможност за протести, проф. Кънчо разтвори прозореца и погледна: тротоарът беше само на два метра по-надолу, хора нямаше. Той скочи.

Проф. Кънчо се шмугна във входа на мазето и се спусна по каменните стъпала. Напипа секретната ключалка, завъртя, влезе, натисна бутона на осветлението.

Всичко си беше на място: електростатичният генератор с двете сфери, кутиите с транзистори, кондензаторите, микрофоните, колбите, епруветките, бурканите с царевично брашно, кутиите с какао… По стените висяха изписани с формули листове. В голяма колба над електрическия котлон бълбукаше тъмнокафява течност…

Беше тайната лаборатория на проф. Кънчо, наречена „Хелиополис“ в чест на оня фантастичен подземен град, който бях измислил в последния си роман. Да си призная, аз бях много поласкан от вниманието на моя млад приятел…

Какво ли не правеше проф. Кънчо в „Хелиополис“! Изследвания за получаване на вечно движение, експерименти за свързване с извънземни цивилизации, демонстрации на свръхмощни взривове и пр. Последното му увлечение беше „цар-шоко“ или „царевичен шоколад“. Проф. Кънчо търсеше начин да създаде шоколад не само от мляко и какао, което всеки глупак може, а и от царевица. Сами разбирате от какво огромно значение би било такова откритие за нашата шоколадена индустрия!

Десетки опити бе направил вече. Варил бе обикновени царевични зърна със захар, с мед, с петмез. Добавял бе към кашата лешници, орехи и даже парчета истински шоколад. Уви, резултат нямаше. Ето и сега, като лизна от течността в колбата, оказа се, че тя все още няма вкуса нито на млечния, нито на бадемовия шоколад…

Разочарован, той изключи апаратурата и излезе. Чакаше го РЕДУТ, чакаше го борбата с вражеските замисли на леля Гица.