Хаим Оливер: Рицарят на Бялата дама

Затръбиха фанфарите, загърмяха барабаните.

Рицаря се приготви за бой.

Опрял глава на юмруци, той отправи взор към отсрещния край на полето, там, където вече се мяркаха пехотните фаланги на черния противник, мрачните дула на топовете, дългите копия на конниците.

Обърна се и към войската си — настръхнала, тя чакаше неговия сигнал. До царя, както винаги в началото на всяко сражение, стоеше Тя, Бялата дама, неземно красива с коронката на главата си и със спуснатата през рамо разкошна златиста плитка. Рицаря срещна погледа й, мил и насърчителен, и й кимна дружелюбно.

И вдигна десница.

Бялата пехота прекрачи напред.

Двете армии се счепкаха в безмилостна схватка.

Сега вече Рицаря си умираше от любопитство да види какво ще предприеме противникът. Той можеше да заповяда на офицерите си да атакуват фланговете, да освободи прави магистрали за топовете си и дори да прати към центъра надменната си царица. Предпочете обаче да прехвърли в подкрепа на предните части само няколко пехотни дружини, с което доказа, че умело владее тактиката на дебюта.

Битката се разгаряше. Падаха първите жертви, най-много, както обикновено, скромни войничета и офицери, и конници… Плацдармът ечеше от крясъците на атакуващите, от свистенето на гюллетата, от стоновете на умиращите…

А стрелката неудържимо бягаше напред. Рицаря с тревога наблюдаваше как въпреки загубите си черните напредват към Бялата дама и заплашват да я обкръжат. На своя цар не обръщаше внимание — не обичаше този тъп дебелак, но бе принуден да брани и него, защото паднеше ли той, настъпваше краят.

Сега изходът зависеше преди всичко от съдбата на Бялата дама и без да се двоуми, той измъкна от закритията последния офицер и последния топ и ги хвърли срещу врага. Такива смели комбинации бе разгръщал и друг път.

Рискът се оправда. Наистина след втория ход офицерът се строполи на земята, след третия — топът избухна сред пламъци и дим, затова пък оределите черни фаланги бяха блокирани далече от Бялата дама.

До края на битката оставаха минути. Внимание!… Сега Рицаря ще даде знак и Бялата дама ще се понесе във фронтална атака, ще се появи пред черния цар и ще даде ш…

Понечи да вдигне десница, не можа. Помъчи се да извика „Царице моя, бягай!“, но от устата му излезе непонятен стон.

Стрелката извисяваше червеното флагче. Още пет секунди и то ще се преметне! И Бялата дама ще попадне в лапите на черния! Бягай! Бягай!…

Флагчето падна.

Наоколо се кикотеха.

Той отвори очи.

И първото нещо, което видя, бе коприненото шалче, с което бяха вързани китките му. И първото нещо, което усети, бе кърпата, която закриваше устата му.

Замаяно се огледа и няколко секунди не можа да съобрази нито къде се намира, нито какви са тия странни същества с надянати върху лицата дамски чорапи, които се бяха надвесили над него и надаваха дивашки кикот.

После видя в съседното легло дебелото момче с големите зеници, което трепереше от страх, и си спомни…

Спомни си вечерния влак, провинциалната гаричка, дългата улица, която водеше до подножието на хълма, сетне криволичещото шосе и автобуса до върха, където се издигаше интернатът…

Спомни си мустакатия байчо, който го бе посрещнал; и учениците, които надзъртаха през прозорците на общежитието; и гърбавия учител, който го бе въвел в стая №9; и дебелото момче от съседното легло, което го бе изгледало сънно… Спомни си всичко!

Та това се бе случило само преди няколко часа!

Изведнъж му се дорева. Не, той не искаше да идва тук, не искаше да се разделя с родителите си, да остави софийските си приятели, да напусне шах-кръжока в Двореца…

Ревеше му се.

Но не рева. Защото над него се кикотеха маскираните лица.

Единият от тях, най-едрият, почти гигант и със стърчащ над чорапа черен остър перчем, го сграбчи за предницата на пижамата и с мощен замах го повдигна от леглото. Рицаря забеляза големите му лапи с неизрязани мръсни нокти и в себе си веднага го нарече „черния“.

— Е, новият — произнесе заплашително черният, — ще викаш ли още? — Гласът му бе ту момичешки тънък, ту мъжки дебел, също като гласовете на хлапетата, които класният наричаше — „пубертетни“. Рицаря се помъчи да изтика кърпата от устата си, не успя и само измуча.