Дейвид Уингроув - Бялата планина

ЧУН КУО. Думите означават „Средно царство“ и от 221 г. пр.н.е., когато първият император, Чин Ши Хуан Ти, обединява седемте Воюващи страни, „чернокосите“, хан или китайците, наричат така великата си държава. Средното царство — за тях това е целият свят; свят, обкръжен от огромни планински вериги на север и запад, от океана на изток и юг. Отвъд са само пустиня и варварство. И така е в продължение на две хиляди години.

В края на двайсет и втори век обаче Чун Куо, Средното царство, вече означава много повече. За над сто години империята и хан са покорили целия свят, нарасналото до четирийсет милиарда земно население се разполага в огромни, подобни на кошери градове, които заемат цели континенти. Съветът на Седмината — перовете на хан, тангове, всеки по-могъщ от най-великия от античните императори — управлява Чун Куо с желязна власт и се хвали, че е приключил с Промяната и е спрял въртенето на Великото колело. Но Промяната идва.

Започнала е преди двайсет години, когато ново поколение от могъщи млади бизнесмени — дисперсионисти, произхождащи главно от хун мао, или западняците — предизвиква властта на Седмината, настоява да се сложи край на Декрета за технологичен контрол, на изначалната стабилност на хан и за връщане към западния идеал за неспъван прогрес. В поредицата от убийства и контраубийства нещо трябва да бъде пожертвано — и разрушаването на звездния кораб на дисперсионистите „Нова надежда“ бележи началото на „Войната, която не беше война“ — кръвосмесителна борба за власт, която се води из нивата на Града. Седмината печелят Войната, но на цена, която трудно могат да си позволят. Изведнъж се оказват слаби — по-слаби от когато и да било в цялата им история. Новите тангове са млади и неопитни. И още по-лошо — настроени са един срещу друг.

Но Войната е едва първият дребен знак за предстоящите неприятности, защото на най-долните нива на Града, в районите „под Мрежата“, където цари беззаконие, и на претъпканите палуби точно над нея са се събудили нови неспокойни течения. В годините след началото на Войната са се нароили групи Ко Мин — революционери — най-мощни или смъртоносни измежду които са Пин Тяо , или Изравнителите. Войната вече не е борба за власт, а за оцеляване…

Ашър , Емили — Дипломиран икономист, тя се присъединява към революционната партия Пин Тяо в края на века и се превръща в част от определящия политиката й „Съвет на Петимата“. Страстен борец за социална справедливост, тя е и бивша любовница на неофициалния водач на Пин Тяо , Бент Гезел.

Ван Со-леян — Младият танг на Африка. От убийството на баща си насам той отхвърля предишните пътища и се превръща в ловък и лукав съветник на Ли Шай Тун и на старата гвардия сред Седмината. Склонен към оскърбления и пресметлив човек със сибаритски вкусове, той се превръща в проводник на Промяната в Съвета на Седмината.

Де Вор , Хауард — Бивш майор от силите за сигурност на танга, той се превръща във водеща фигура в борбата срещу Седмината. Мъж с огромен интелект и студена логика, той е кукловодът зад сцената, когато великата „Война на двете направления“ взема нов обрат.

Еберт , Ханс — Син на Клаус Еберт и наследник на огромната корпорация „Джен Син“, той е произведен в майор от силите за сигурност на танга и е уважаван и доверен човек на своите господари. Еберт е сложен млад характер: смел и интелигентен офицер, едновременно с това той е себичен, развратен и твърде жесток. Присъединявайки се към каузата на Де Вор, той има амбицията да стане не просто принц между хората, а техен господар.

Као Чен — Бивш куай , наемен убиец от Мрежата — най-ниските нива на огромния Град — Чен се издига над скромния си произход и сега е капитан от силите за сигурност на танга. Като приятел и помощник на Кар и близък съюзник на Хаавикко, Чен е един от основните стожери на Войната срещу Де Вор.