Дейвид Уингроув - Бялата планина

Ли Юан дръпна поводите на коня си и вдигна поглед. Към двореца, отстоящ на две ли разстояние, се приближаваше транспортьор, пристигащ от далечната страна на долината, над острите скалисти върхари, наречени Двете лястовици. При накланянето му видя, че фюзелажът носи герба на Юе Лун , и намръщи чело — зачуди се кой ли може да е гостът. Доколкото знаеше, баща му не очакваше никого.

Той се обърна на седлото, опитвайки се да го съзре. Обраслият с трева наклон слизаше към една пряка пътека покрай потока, след това пресичаше тесния дървен мост и завиваше на юг към Тонджиян. По тази пътека можеше да свърне към замъка или да поеме в обратна посока и да завърши пътуването си, както планираше, горе, до стария манастир, а оттам — до сигналния огън. За момент се поколеба — двоумеше се. Беше красива утрин, а небето — кристално чисто: беше от тези утрини, когато на човек му се струва, че може да язди безкрайно, макар вече да бе престоял навън три часа, така че беше по-разумно да се връща. Освен това се боеше да не би баща му да се нуждае от неговата помощ. Обстановката беше твърде напрегната. Може би предстояха нови събития. Може би дори вече се е случило нещо.

Той улови поводите, придърпа главата на арабския жребец, пришпори го и внимателно го поведе надолу по пътеката, като премина моста в лек галоп. После прекоси широката поляна и застана точно пред двореца. В този момент над него прелетя втори транспортьор, от вътрешните страни на крилете на който бяха ясно обозначени инициалите на маршала. Юан се поспря, наблюдаваше как летящата машина зави и се приземи върху далечната страна на двореца, бълвайки от утробата си студена самоувереност.

Започваше се отново.

Достигнал конюшните, скочи от седлото и остави коняря да улови поводите. След това тичешком мина по пътеката, покрита с червени плочки, която водеше към двореца.

Задъхан, се спря чак пред крилото, в което живееше баща му. Даде си време да си поеме дъх и да се овладее, прокара пръсти през непокорната си коса. Когато най-сетне бе готов да почука, Чун Ху-ян, канцлерът на баща му, отвори вратата на преддверието и пристъпи напред, сякаш досега бе дебнал идването му.

— Моля за прошка, принц Юан — изрече той без каквито и да е предисловия, — вашият баща ми заръча да ви предам, че трябва да го извините и да го изчакате около час. Възникна нещо твърде маловажно, но изключително спешно.

Канцлерът се чудеше как да отклони настоятелните въпроси на Юан и евентуалната му намеса.

— Имате моите уверения, че той не се нуждае от помощта ви, принц Юан. Трябва да разреши един личен въпрос, ако ме разбирате. Никой не е загинал, нито предателство заплашва двореца Тонджиян, но става дума за нещо много специално. Предвид изключителните обстоятелства вашият баща намира за добре да се консултира със своя братовчед Цу Ма и с маршала. Вие ме разбирате, надявам се.

Юан постоя за момент, докато се опитваше да разбере нещо по изражението на набразденото лице на Чун Ху-ян, но то си оставаше безмълвно като ледена стена. Той се засмя, след това кимна.

— Това ме успокоява, Ху-ян. За малко да си помисля, че… Нямаше нужда да продължава. — Това постоянно изникваше в съзнанието му през последните месеци. Откъде ще изскочат враговете им следващия път? Кого ще убият? В много отношения днешният мир изглеждаше по-лош от Войната, която го предхождаше; крехък, несигурен мир, който опъваше нервите до краен предел.

Разтегна устни в кратка усмивка и се обърна; чу как вратата се затваря зад него. Но докато се оттегляше, не му даваше покой мисълта какво беше накарало Цу Ма толкова припряно да се отзове на повика на баща му. Нещо лично … Обърна замислен поглед назад, после сви рамене и продължи по пътя си между кланящи се слуги и коленичили придворни дами.

Фей Йен непременно ще знае нещо. Тя винаги улавя всички онези подробности от мълвата, които никога не достигат до слуха му, така че ще може да го осведоми и по този въпрос. Но дори и нищо да не е научила, може да намери обяснение за всичко това. По силата на някоя от многобройните женски хитрини.

Засмя се и се втурна да бяга. А след това ще може да я изведе навън с паланкин. За последен път, преди да е напреднала бременността й. Могат да отидат до манастира. Или до сигналния огън.

Да, разбира се, могат да си устроят пикник. И може би след това нежно и грижовно да прави любов с нея на тревистия хълм под голямото открито небе на северен Китай. Като последно незабравимо преживяване, преди детето да се е родило.