Дейвид Уингроув - Бялата планина

Застана пред вратата й, потропа и извика името й. Сега се смееше, сега беше забравил всички страхове, а единственото, за което си мислеше, бе следобедът, който предстоеше.

— Какво има, Юан? — тя попита с неуверена усмивка, докато боязливо му отваряше вратата. — Да не си пиян?

В отговор той привлече тялото й към себе си — може би малко по-грубо, отколкото трябваше — повдигна я нагоре и прилепи устни към нейните.

— Не съм пиян, любов моя. Не съм. Щастлив съм.

Ли Шай Тун покани гостите си в лятната къща. Прислугата поднесе ча и бонбони и се оттегли, за да остави тримата мъже насаме. Толонен застана до прозореца, зареял поглед над огромния склон към орнаментираното езерце, докато Цу Ма и Ли Шай Тун седяха един срещу друг в дъното на стаята. Доста дълго бяха говорили, без някой да каже нещо съществено, но в един момент Ли Шай Тун вдигна очи към Цу Ма и се изкашля.

— Спомняш ли си деня, в който излезе на езда с Юан и лейди Фей?

Цу Ма срещна погледа му без страх.

— Беше много хубав ден. Хубава беше и вечерта, която прекарахме на брега на езерото.

Ли Шай Тун сведе поглед и каза:

— Да. Юан ми разказа за всичко това…

„Усмивката му е малко кисела“ — помисли си Цу Ма; боеше се да не стане най-лошото.

Старият танг отново вдигна глава, но усмивката му беше изчезнала:

— Спомняш ли си за какво говорихте тогава?

Цу Ма потвърди с кимване, а гърлото му пресъхна. Искаше му се старецът да говори по-ясно. Ако знае нещо, защо не го каже? Защо е необходимо да го измъчва с недомлъвки?

— Ако правилно си спомням, тогава обсъждахме проекта на Юан — произнесе тези думи и бегло погледна към Толонен — припомни си, че бяха натоварили възрастния човек да следи хода на всички задачи. Но какво общо имаше това с връзката му с Фей Йен? Беше сигурно само, че когато тази сутрин получи кратка бележка, тръгна веднага. Сведе поглед, засрамен от това, което бе сторил.

— Съжалявам за това, Шай Тун, аз…

Но Ли Шай Тун изглеждаше така, сякаш не го е чул. Поне се държеше така, сякаш Цу Ма не е казал нищо.

— Обсъждахме този въпрос и след това, нали? Приблизително след седмица, доколкото си спомням. Тогава се опитах да те приобщя към мислите си.

Цу Ма извърна поглед към него, но този поглед беше неодобрителен. Беше чувал за потайност и недомлъвки, но това вече беше много. Изведнъж разбра какво означава то. Цялата работа няма нищо общо с Фей Йен и с него. Абсолютно нищо. Засмя се.

Ли Шай Тун го гледаше втренчено, без да разбира.

— Струва ми се, че няма нищо, над което да се смееш, братовчеде — и продължи, наполовина извърнат към маршала: — Покажи му папката, Кнут.

Цу Ма отново усети да го побиват студени тръпки. С леко потреперване на пръстите взе папката и я отвори. В следващия миг вдигна поглед, а на лицето му се беше изписало недоумение.

— Какво, по дяволите, е всичко това?

Вратът на стария танг беше прекалено изпънат — явно едва контролираше гнева си.

— Изобретения. Машини. Всички онези средства, които ще донесат разрушението на Чун Куо. Всяко едно от тях пристъпва Едикта и върши поне дузина, ако не и двайсет нарушения.

Стъписан от това, което виждаше, Цу Ма прегледа папката, после тръсна глава.

— Но откъде идва всичко това? Кой го е измислил? Защо му е трябвало?

За първи път се обади и Толонен:

— Най-вече са на „Сим Фик“ и на предателя Бердичев. За първи път ги видяхме преди три, дори четири години. Тогава имаха по-различна форма. Ли Шай Тун нареди да бъдат унищожени. Ето, появяват се отново, но сега са много по-добри отпреди.

— Наистина ли са по-добри?

Ли Шай Тун потвърди с кимване и продължи:

— Навярно си спомняш, че тогава говорихме за един способен младеж на име Ким Уард. Е, всичко това е негово дело. По някакъв начин е научил за съществуването на тези документи и е работил над тях. Негови са подобренията по тях. В определен смисъл, е учудващо, в друг е направо ужасяващо. Но проблемът не е в момчето.

Цу Ма поклати глава. Още не можеше да разбере по какъв начин е свързано всичко това, нито защо викат него за консултация по този въпрос.

— Но ако не е момчето, тогава кой го е направил?

— Точно това поисках да открие маршалът. Както става ясно, той попадна на тези документи случайно. Освен това вече изминаха шест месеца и аз искам да знам докъде е стигнал проектът на Юан. И така, без знанието на директора на Проекта, маршалът е извадил документацията.

Цу Ма се облегна на стола си.

— Значи не желаете Юан да научи, че го проверявате?