Дейвид Уингроув - Камъкът отвътре

Думите означават „Средно царство“ и от 221 г. пр.н.е., когато първият император, Чин Ши Хуан Ти, обединява седемте Воюващи страни, „чернокосите“, хан, или китайците наричат така великата си държава. Средното царство — за тях това е целият свят; свят, обкръжен от огромни планински вериги на север и запад, от океана на изток и юг. Отвъд са само пустиня и варварство. И така е в продължение на две хиляди години и шестнайсет големи династии. Чун Куо е било Средното царство, самият център на човешкия свят, а неговият император — „Синът на небето“, „Единственият“. Но през XVII век този свят е покорен от младите и агресивни западни сили с по-силните им оръжия и непоколебима вяра в прогреса. За изненада на хан, съревнованието е неравно и китайският мит за върховна сила и самодостатъчност е разбит. В началото на XX век Китай — Чун Куо — е болният старец на Изтока: „внимателно консервирана мумия в херметически запечатан ковчег“, както го нарича Карл Маркс. Но от катастрофалните разрушения на този век израства гигантска нация, която е в състояние да се състезава и със Запада, и с източните си съперници Япония и Корея, от позицията на несравнимата сила. Двайсет и първият век, „Векът на мира“, както го наричат още преди да е започнал, вижда Китай още веднъж да се превръща сам по себе си в свят и този път единствената му граница е космосът.

Тя започва с убийството на Лу Кан, министър на танга, преди около трийсет години — нещастни хорица са взривени към другия свят заедно с младшите му министри, докато се пекат в императорския солариум. Седмината — великите господари и управители на Чун Куо — веднага отвръщат на удара, като арестуват един от водачите на дисперсионистката фракция, отговорна за смъртта на министъра. Но това още не е краят. Дни след публичната екзекуция враговете им нанасят друг смъртоносен удар — убиват Ли Хан Чин, син на танга Ли Шай Тун и наследник на Град Европа, в деня на бракосъчетанието му с красивата Фей Йен.

Всичко може да свърши и тук, с решението на Седмината да не предприемат действия в отговор на смъртта на принц Хан — да провеждат политика на мирна ненамеса, ву вей_ — но за един човек този курс е неприемлив. След като взема нещата в собствените си ръце, генералът на Ли Шай Тун Кнут Толонен нахлува в Камарата на представителите във Ваймар и убива лидера на дисперсионистите, низшия секретар Леман. Подобно действие почти сигурно гарантира хвърлянето на Чун Куо в кървава гражданска война, ако гневът на дисперсионистите не бъде смекчен и не бъдат раздадени концесии._

Концесиите са раздадени, несигурният мир — установен, но разделението между управляващи и управлявани остава, противоположните им желания са неудовлетворени — Седмината са за Стабилност, дисперсионистите — за Промяна. С една от тези концесии Седмината разрешават на дисперсионистите да построят космическия кораб „Нова надежда“. Когато корабът е почти готов, дисперсионистите пришпорват нещата във Ваймар още повече — дискредитират тай_, представителите на Седмината в Камарата, и насилствено обявяват независимостта си. В отговор Седмината разрушават „Нова надежда“. Войната избухва._

След петгодишната „Война, която не беше война“ дисперсионистите са унищожени, лидерите им — избити, Компаниите им — конфискувани. Големият им стремеж към Промяна е сринат и в Чун Куо се връща мирът. Или поне за кратко изглежда така, защото Войната е разбудила стари, много по-силни течения от простото несъгласие. В дълбините на Града започват да се надигат нови движения, търсещи не просто промяна на системата, а цялостното й революционизиране. Една от тези фракции, Пин Тяо_ или „Изравняващите“, иска да събори големия Град от триста нива и да унищожи империята на хан ._

Статуквото се запазва за известно време, но през Войната са загинали трима от най-възрастните тангове и Съветът на Седмината е станал по-слаб и по-неопитен, отколкото е бил някога по време на всичките си дълги години на управление. Когато Ван Со-леян, най-младият син на Ван Хсиен, управител на Град Африка, става танг след смъртта на баща си, нещата прозвучават зловещо, защото младият мъж търси начин да създаде дисхармония между Седмината. Но Ли Юан, наследил баща си, формира ефективни съюзи с колегите си тангове Цу Ма, Ву Ши и Вей Фен, за да попречи на Ван в Съвета, като печели гласуванията с четири на три.