• Пожаловаться

Хаим Оливер: Рицарят на Бялата дама

Здесь есть возможность читать онлайн «Хаим Оливер: Рицарят на Бялата дама» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Современная проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Хаим Оливер Рицарят на Бялата дама

Рицарят на Бялата дама: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Рицарят на Бялата дама»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Хаим Оливер: другие книги автора


Кто написал Рицарят на Бялата дама? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Рицарят на Бялата дама — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Рицарят на Бялата дама», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В конфликта се намесва Лори

Горе до куфарите в голям кафез важно се перчеше папагал. Кръглите му жълти очи, силно извитата бяла човка и плешивината на челото му придаваха вид на банков директор. А изящно прибраните червени криле и дългата синя опашка, които приличаха на фрак, още повече подчертаваха достолепието на неговата стойка. Бе впил неподвижен поглед във войводата, пронизвайки го застрашително със смешните си очи.

— Кккакво е това бе? — запелтечи сега черният.

— Лори — отвърна Рицарят, ужасно ядосан, че играта е нарушена в най-интересния момент. — Мой приятел. Папагал от Конго.

— И знае да говори?

— Не чу ли?

— Той ме убива! — възкликна дребосъчето, извади от джоба си бисквит, вдигна чорапа над устата си, гризна, после се качи на стола и предложи и на папагала, но птицата презрително му обърна гръб и изтърси:

— Орррехи!

— Нямам орехи… — рече дребосъчето, сякаш се извиняваше.

Изцяло шашнат, войводата също стъпи на стола.

— Не пипайте Лори! — извика Рицаря.

Войводата не му обърна внимание и свали кафеза. Данколовците го наобиколиха и заразглеждаха папагала с такъв интерес, сякаш бе пришълец от Марс.

— Хайде да поговорим с него, а? — предложи дребосъкът.

— Добре! — рече черният. — Ама най-напред аз. Хей, Лори, кажи нещо бе?

— Дурррак! — отвърна веднага папагалът.

— Я не обиждай! — изръмжа черният и разтърси кафеза.

— Рррапон! — добави Лори агресивно.

— Глей го мръсника! — ядоса се черният, отвори вратичката на клетката, пъхна ръка вътре и грабна топлото червено-синьо телце.

Тук вече Рицаря не издържа и както беше с вързани ръце, скочи от леглото и се метна върху данколовците.

— Оставете Лори! — закрещя той, но другите го сграбчиха, притиснаха го в леглото, отново запушиха устата му с кърпата, вързаха китките му с шалчето, а глезените с вратовръзката.

Сега пък от равновесие излезе Лори. Той се разкрещя, взе да пръска наляво и надясно разни неприлични думи като: „Ррръбове!… Тирррани!…“, после внезапно клъвна черната лапа, изхлузи се от нея, разпери широките поли на червения си фрак, втурна се нагоре, направи несръчен кръг под тавана и изхвърча през отворения прозорец към обляната в лунни лъчи борова гора.

Рицаря се мяташе в леглото, пъшкаше, риташе — напразно: той бе в тежко предматово положение.

Войводата повдигна чорапа пред устата си и олиза кръвта от клъвнатата ръка.

— Значи, така! — зафъфли той. — Носиш тайно папагали, да ни обиждат и кълват! Ще видим тази фатална работа! Я кажи какви други тайни оръжия носиш?

Рицаря изръмжа нещо неясно.

— Бойци! — заповяда черният. — Направете тараш! И безпощадно!

Речено — сторено. Куфарите бяха свалени и отворени и черният взе да рови в тях, разхвърляйки наоколо ризи, гащи и чорапи.

Докато опря до лекарствата. Бяха наблъскани в една кутия: аспирини, хинини, витамини, белергамини, аналгини, пеницилини, очистителни и какви ли не още, в туби, таблетки, кесийки, шишенца, местни и чуждестранни, известни и неизвестни. Беше ги подредила майка му с изричната заръка да ги взима редовно, даже и да не го боли нищо.

— Хи-хи! — изкикоти се черният. — Нашичкият ни е болничък. И рициново си има даже, та да си ака, когато го боли коремчето. И разпиля лекарствата върху дрехите.

После стигна до книгите. Бяха заели цялата долна част на куфарите — с лъскави корици, върху които личаха изображения на шахматни фигури и портрети на мъже. Войводата вдигна една и засрича: „Александър Алехин.“ Взе друга, прочете: „Мачът на века.“ После трета: „Стратегия и тактика на шахмата.“ И още една: „Двубоят Спаски — Фишер“… И още, и още… Въртеше ги пред очите си и пренебрежително ги захвърляше върху гащите и аспирините. А там ги поемаше дребосъчето и ги прелистваше очевидно с нескрит интерес.

Накрая черният напипа и таблото. Не бе много голямо и макар че бе разчертано с бели и черни квадрати, личеше, че е от скъпо дърво. Отвори го. Вътре фигурките бяха необикновено изящни: едните от сребристобял, другите от златисточерен бронз. Сред тях изпъкваше прекрасната Бяла дама с платинената коронка на главата и плитката на рамото.

Черният отново изхихика:

— Ей, я вижте какви куклички си носи тоя перко! Шахчета-махчета! За да си ги разкарва напред-назад по дъската с два пръста и да не си уморява мускулчетата! Аслъ затова няма душа в него и си носи на помощ папагали, да ни обиждат безпощадно с мръсни думи!

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Рицарят на Бялата дама»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Рицарят на Бялата дама» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Рицарят на Бялата дама»

Обсуждение, отзывы о книге «Рицарят на Бялата дама» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.