— Нека да говори! — обади се Йогата. — Истината се крие в душата на малките. Ама бързо, че нямаме време!
Митенцето пристъпи напред, мъничък, закръглен и чорлав, и смело изгледа другите:
— Ще ви кажа — рече той и сбърчи носле, — но преди това искам да ми изпълните три желания!
— Охо! — изрева Влади. — Желания имал! Като златната рибка!
Митенцето не се смути и подхвана:
— Искам три неща. Първо. Искам да не ми викате вече Митенце.
— А как? — попита проф. Кънчо, който не можеше да си представи братчето си с друго име.
— Митко Пеле — отвърна братчето.
Влади така се закиска, че чак сълзи изскочиха от очите му:
— Митко Пеле! Хо-хо! Уби ме! Има само един Пеле на земята и той е царят на футболистите. Разбра ли бе, маляк?
Митенцето невъзмутимо продължи:
— Второ. Искам бате Гошо Йогата да ме научи да правя магии!
— Добре! — великодушно отвърна Йогата. — Само че ще трябва да ми станеш роб и асистент.
— И трето. Искам в отбора да играя винаги с номер 6 и да бъда централен половин-защитник.
— Полузащитник! — поправи го проф. Кънчо.
— Да — потвърди Митенцето и не каза нищо повече.
Този път никой не се изсмя. Всички се досещаха какво ще бъде предложението и то бе толкова ослепително, че дъхът спираше в гърдите. Как никой не се е сетил по-рано?
— Е, казвай де! — провикна се проф. Кънчо нетърпеливо.
— Приемате ли моите условия? — попита на свой ред Митенцето. — Да ми викате Митко Пеле, да стана роб-асистент на бате Гошо Йогата и да играя №6 като половин-защитник?
— Добре де! Приемаме! Казвай!
— Честна пионерска?
— Честна пионерска!
Тогава Митенцето, когото оттук нататък ще наричаме Митко Пеле, се изпъчи и бавно произнесе:
— Предлагам да си направим отбор, национален, от нашата махала, в който да влязат най-великите играчи на всички времена. Аз ще играя №6. И като отидем след четири години в Мухен…
— Мюнхен! — поправи го проф. Кънчо.
— И като отидем в Мюнхен, хем ще отмъстим на германците, дето ни биха, хем няма да спукаме гумите на Бонди и хем ще прославиме България за вечни времена!
Митко Пеле млъкна, горд и щастлив. Всички го гледаха със завист. Престана да се движи даже Влади Моторетката. И вече съзираха Мюнхен, милионната публика, виждаха и себе си да атакуват противника, да излъгват Пеле и Жаирзиньо и да вкарват победния гол във вратата на световния шампион…
— Страхотно! — прошепна Влади Моторетката.
Андреа се приближи до Митко Пеле и го целуна по бузата. Той я ръгна по корема.
Разбира се, след такъв жест гласуването беше излишно, но редът си е ред и проф. Кънчо каза:
— Който е съгласен с предложението на Митенцето…
— Митко Пеле! — поправи го строго Митко Пеле.
Над прането се показаха шест ръце — по една на проф. Кънчо, Гошо Йогата, Влади Моторетката, Андреа и две на Митко Пеле.
Горе леля Гица държеше легена готов и чакаше да забръмчат летните кънки. Напразно. Защото децата тихичко станаха и си излязоха.
3.
Как се образува национален отбор
На другия ден сутринта, когато вълната на меланхолия, която бе заляла България, поспадна, проф. Кънчо, Йогата, Влади, Митко Пеле и Андреа се събраха в Бункера. Така наричаха противовъздушното скривалище на новостроящия се санитарен комбинат срещу зала „Фестивална“. Там бе съвсем тихо, дебелите бетонни стени изолираха закрилниците на българския футбол от всякакви любопитни очи и уши.
— Другари — започна проф. Кънчо, — откривам тържественото заседание за образуването на национален отбор, който да отмъсти на германците и перуанците, да бие бразилците и да стане световен шампион. Най-напред трябва да му измислим име.
— Не! — прекъсна го Влади Моторетката. — Най-напред трябва да изберем капитан. Отбор без капитан не е никакъв отбор. А капитанът трябва да бъде най-непобедимият от всички!
И направи такова свирепо лице, че всички разбраха кой трябва да бъде капитанът.
Митко Пеле вдигна ръка:
— Искам да направя предложение за кой да бъде капитан.
— Казвай! — рече щедро Влади, очаквайки да чуе името си.
— Професор бате Кънчо.
Отначало Влади се изненада, после се разсърди:
— А бе, маляк, нали ти казах какъв трябва да бъде капитанът? Непобедим!
— Бате Кънчо е най-непобедим от всички! — продължи упорито Митко Пеле, спомняйки си колко пъти е ял непобедим бой от Кънчо. — Хайде да гласуваме.
Всички вдигнаха ръце. Мързеливо помръдна пръст и Влади.
Новоизбраният капитан отново пое председателството:
Читать дальше