Хаим Оливер: Гол от засада

— А сега да измислим име на отбора. То трябва да бъде хем красиво, хем така страшно, че като го чуят враговете, косите им да настръхнат.

— БОМБА! — обади се Влади Моторетката.

— Не! — възрази проф. Кънчо. — Ние сме спортисти и сме за всеобщо разоръжаване.

(Не се чудете на изискания език на проф. Кънчо. Баща му, старшина Марко, който се стреми към чин младши лейтенант, следва във вечерен университет и когато си е у дома, чете гласно от разни книги, та всички в къщи знаят наизуст неговите уроци.)

Йогата вдигна вълшебната тояжка:

— Най-подходящото име на отбора е МИСТЕР СЕНКО — каза той. — Мистер Сенко е най-великият българин на всички времена и като ни стане кръстник, ще ни помага с магии да вкарваме голове.

Предложението беше съблазнително. Макар и да не вярваха много на магиите на Гошо Йогата, децата се прекланяха пред вълшебната мощ на мистер Сенко, когото редовно гледаха по сцени и манежи. Сега обаче възрази проф. Кънчо:

— Вижте какво — каза той, — с магии и баба и дядо могат да победят бразилците. Магията е като допинг…

— Какво е допинг? — попита Митко Пеле, като сбърчи важно носле.

— Допинг са едни хапчета. Като ги глътнеш, ставаш непобедим.

— Къде ги продават?

— По аптеките. Само че тайно, защото като ги пиеш, умираш по-бързо.

Митко Пеле се замисли върху сложния проблем на допинга, а проф. Кънчо продължи:

— Ние няма да употребяваме нито допинг, нито магии. Ние трябва да побеждаваме само в рицарска борба… Но… ние пак можем да поканим мистер Сенко да ни бъде шеф… Има ли други предложения?

Влади пак скочи:

— АТОМНА БОМБА!

Всички разочаровано се отпуснаха. Обади се Андреа, свенливо свела зелените си очи:

— БОШАМЕЦИ.

— Какво значи това? — попита проф. Кънчо.

Тя разпери пръстчета и изброи:

— Това значи: БО от Бонди, ША от Шами и МЕЦИ от Меци.

Влади Моторетката се разяри:

— Слушай, нали ти казах да не споменаваш вече тия имена пред мене! Те не важат! Сега НИЕ сме национален отбор! Предлагам ВОДОРОДНА БОМБА!

Никой не обърна внимание на това ново военнолюбиво предложение и отново всички си заблъскаха мозъците, за да намерят тъй нужното име на отбора. В тишината се чу гласчето на Митко Пеле:

— В кой град живее другият Пеле?

— В Рио де Жанейро — отвърна проф. Кънчо.

— В кой квартал?

— Не знам.

— А в кой квартал живеем ние? — не спираше Митко Пеле.

— В квартал „Редут“.

— Какво значи Редут?

Проф. Кънчо поясни:

— Редут значи укрепление, което никой не може да превземе. В стихотворението „Шипка“ има едно място, дето пише така:

Внезапно млъкна.

— Редут! — замислено произнесе той — РЕ-ДУТ! — и се ослуша в красивата дума. Има ли по-страшно име от това? Само като го чуеш и косата ти настръхва. Кат лъвове тичат по страшний редут!… — пише Иван Вазов. А щом като даже Иван Вазов…

— А аз знам какво значи редутабъл — каза Андреа. — Аз уча френски и знам вече сто трийсет и седем думи.

— Добре де, какво значи редутабъл? — попита нетърпеливо Влади.

— Редутабъл значи страшен. Като в песента: „Льо ша редутабъл манжа льо фромаж…“ Страшната котка изяде сиренето!

— Редутабъл! Страшен! — повтори проф. Кънчо, напълно покорен. И бързо подхвърли, изпреварвайки другите: — Хайде да се казваме РЕДУТ, а? РЕДУТ!

Мигновено всички вдигнаха по две ръце, а Митко Пеле така се наду, че замалко не се пръсна като водородна бомба.

И тъй след още няколко допълнителни предложения окончателното наименование на отбора се оформи така:

което означава:

Реши се още членовете на отбора да се наричат „редутабли“, с което най-важните точки от дневния ред бяха приключени. Останаха няколко по-маловажни въпроса, като намирането на стадион, купуването на екипи, назначаването на треньор и пр.

Всички бяха единодушни, че треньор не е нужен. Та кой в България не знае как се играе футбол? Без стадион обаче не може и затова решиха да разузнаят какво е положението в съседните стадиони. Най-труден беше въпросът с екипите и кърпите за бърсане на пот. Тук бяха нужни пари.

— Не можем ли да играем боси? — попита Митко Пеле.

— Стига бе! Кой истински футболист играе бос? — провикна се Влади Моторетката.

— Ако искаш да знаеш, другият Пеле, като е бил малък, е играл бос — отвърна Митко Пеле. — И даже не е имал кърпа за бърсане на пот!