Хаим Оливер - Гол от засада

Изтича към кооперация „Лале“ и светкавично се понесе по стълбището към тавана, уверен, че в този час на нощта Йогата е в „Нострадамус“. Даде условния сигнал и след няколко секунди желязната врата се открехна пред слабото и очилато лице на Йогата.

— А, ти ли си! Влизай, влизай, докато не ми е избягала звездата.

Проф. Кънчо влезе. Намираше се в „Нострадамус“, астрологическата обсерватория на йогата, носеща името на великия средновековен астролог.

Небеса, каква бездна лежеше между „Хелиополис“ и „Нострадамус“! Колкото лабораторията на проф. Кънчо беше образец на средище на научната мисъл, толкова „Нострадамус“ носеше белезите на метафизиката. Там — строг изследователски метод, тук — черна магия; там — епруветки, тук — чинийки със стрити гарванови пера; там — електрически апарати, тук — препарирани кукумявки… Единственото научно пособие тук беше телескопът, който бащата на Йогата беше донесъл от Москва.

Без да обръща внимание на нощния си гост, Йогата се настани под телескопа и насочи тръбата през прозорчето към звездното небе.

— Какво гледаш? — попита проф. Кънчо.

— Звездата Алфа Ромео.

— Алфа Ромео е марка на спортен автомобил, бе!

— Е, нищо, ще и измисля друго име, например… мм… Алфа-Гошо!

Завист боцна проф. Кънчо. Алфа-Гошо! Това звучеше величествено. Помисли си, че ако един ден открие шоколад от царевица, ще го нарече „цар-шоко-Кънчо“.

— И какво казват звездите тази нощ? — попита той.

— Звездите казват, че утре ние ще намерим най-великите футболисти на всички времена.

Тия думи върнаха проф. Кънчо към действителността. Той промърмори:

— Знаеш ли, че леля Гица е видяла позивите и се е заканила, че ще ни обади в Народното събрание? Преди малко тя беше у нас и утре сутринта татко ще дойде в сборния пункт и сигурно ще арестува РЕДУТ.

Йогата замислено издуха стъклата на очилата си:

— Видя ли? — забеляза той. — Аз ти разправях да не пишеме нелегални позиви, а ти… Какво ще правим сега?

Проф. Кънчо се огледа конспиративно и прошепна няколко думи в ухото му.

— Не е лошо! — рече Йогата. — Но хайде да побързаме, докато не си е легнал Моторетката!

Затвори прозорчето, сви телескопа и тъкмо да излезе, забеляза вниманието, с което проф. Кънчо наблюдаваше препарираната кукумявка.

— Как вървят твоите опити? — попита той.

— Криво-ляво — отвърна проф. Кънчо. — До една-две седмици сигурно ще имам вече цар-шоко.

— А аз мога вече да чета мисли отдалече.

— Това не е научно!

— Може да не е научно, ама е вярно! Скоро ще направя публична демонстрация.

Излязоха. Йогата заключи желязната врата на „Нострадамус“ и се спусна надолу. Леля Гица оставиха на мира.

На 10 юни сутринта старшина Марко стана рано, взе фотоапарата и излезе на пръсти, за да не събуди доктора и синовете. „Докторът“ беше самата Веса, красивата жена на старшина Марко и още по-красива майка на проф. Кънчо и Митко Пеле. Откакто си взе дипломата за лекарка, старшината й вика само „докторе“…

Навън кварталът още дремеше, та старшината можа спокойно да разгледа разлепените нелегални позиви. Всички си бяха на място, очевидно залепени със здраво лепило, защото не можа да махне нито един.

Като се увери, че други произшествия в квартала няма, старшината се упъти към „Лале“, където призованите от тайнствения РЕДУТ трябваше да се съберат в осем часа.

На третия етаж го посрещна леля Гица:

— Аа! Ето ви най-после! Елате, елате!

Тя го въведе в стаята. Под мощната й 129-килограмова снага железобетонният блок се тресеше до основи. Тя посочи двора под прозореца:

— Ето тук се събират моите мъчители. Всяка сутрин, всеки следобед! И карат кънки! Кой знае какво ми готвят сега!

Без да обръща внимание на вайканията й, старшина Марко изгради позицията си. Нагласи фотоапарата върху перваза и насочи обектива му точно към двора. След това придърпа завесата, като остави тънка ивица за наблюдение. Клопката беше готова, оставаше да се появи звярът.

Часът беше 7:30. И дворът пуст.

Стана 7:35. Нищо. Старшина Марко търпеливо чакаше.

7:45. Внезапен шум. От вратата на кооперацията изскочи Йогата. И докато старшина Марко щракне с фотоапарата, Гошо пресече двора и изчезна в улицата. Милиционерът се поуспокои: щом като излиза, този дангалак едва ли има нещо общо с позива…

7:50. Нищо.

7:54. Нещо става! Външната врата на двора се открехна, показа се крак, после корем и накрая една глава, която крадешком се огледа наляво-надясно.