Хаим Оливер: Гол от засада

Старшината едва не ахна: този долу бе телевизионният режисьор другарят Антон Антонов! Нима и той?… Но да, ето другарят Антон Антонов влезе в двора, погледна тук-там, надзърна в прозорчето на мазето, в гаража и като не видя никого, чисто и просто се скри зад бараката. Но — щрак! И другарят Антон Антонов остана на лентата.

7:59. Ново раздвижване. Пътната врата се отвори и влезе не кой да е, а полковник о.з. Храбров, мустакат и храбър. Той също се огледа, позамисли се и накрая влезе в бараката. Преди това обаче — щрак! той също беше запечатан от фотоапарата.

7:59 и 30 секунди. Пътната врата изскърца. Старшината настръхна.

8 часа! Времето на позива! Коя ли ще е следващата жертва? Без всякакви предпазни мерки от улицата дойдоха инж. кака Вера и инж. бате Ники, водейки за ръце едно мургаво момче с черни очи и бенка на бузата (виж рис. 7) 4 4 — Бел. ventcis . Апаратът щракна.

Тримата се повъртяха из пустия двор и седнаха под прането.

Часът стана 8:05. После 8:10. Старшина Марко чакаше. Ала нищо не се случваше; никой не идваше, никой от скритите не даваше признаци на живот. Той реши, че моментът за действие е настъпил. Рязко разтвори завесата, извика:

— Стой! Не мърдай!

След пет секунди беше долу.

Тримата изумени гледаха този изскочил изневиделица старшина. А той като фокусник, който играе интересен номер, високо произнесе:

— Другаря Антон Антонов, излезте!

Режисьорът се изправи зад бараката и мина напред. Момчето с черните очи зяпна от изненада. А старшината, доволен от ефекта, почука на дъсчената врата:

— Полковник о.з. Храбров, излезте!

Вратата решително се отвори, показаха се страшните будьоновски мустаци.

— Протестирам! — извика о.з. Храбров. — Нямате право!

— Спокойно! — отвърна старшината. — Моля, застанете под прането!

Скупчени около ризите и гащите, задържаните чакаха, потънали в мрачно мълчание. Старшината ги изгледа от глава до пети.

— Какво правите тук? — попита той. — И защо се криете?

О.з. Храбров и другарят Антонов не отвориха уста, само момчето с бенката каза:

— Аз съм Бобо Черното око и дойдох, защото искам да участвувам в страховитото отмъщение на РЕДУТ. И не куцам, и имам обща бележка 5.75. Само че свидетелството ми е в Пловдив.

— Точно така — добавиха инж. кака Вера и инж. бате Ники. — А ние го придружаваме.

— Хм, хм… — прецеди през зъби старшина Марко. — А къде е този РЕДУТ?

Никой не знаеше това.

— Ще узнаем, ще узнаем! — рече старшината. — А сега, моля, елате всички с мен! За малка справка.

На третия етаж леля Гица видя как старшина Марко повежда арестантите към управлението, глътна цяла череша и се задави от удоволствие.

Влади Моторетката също видя арестантите. Спотаен зад колоните на зала „Фестивална“, той ги съпроводи с поглед, докато изчезнаха.

Повече от 40 минути бе прекарал тук, дебнейки всяко движение пред кооперация „Лале“. Задачата му бе много отговорна: той бе длъжен да спира всички некуцащи момчета, които идваха на оповестения от позива сбор, и да ги отправя към Бункера. Този стратегически ход се оказа блестящ…

След като се увери, че старшина Марко е на безопасно разстояние, Влади хукна към скривалището. Пред входа го посрещна проф. Кънчо.

— Какво става?

— Всичко е бомба! Арестувани са полковник о.з. Храбров, другарят Антон Антонов, двамата инженери, дето правят роботи, и едно момче с тях, не знам как се казва, има бенка на бузата.

— Знаменито! — каза проф. Кънчо. — Сега вече можем да почнем селекцията. Да знаеш колко народ се събра! Страхотен отбор ще направим!

Влязоха в Бункера. В полумрака на подземието се движеха някакви момчета, шумяха и размахваха бели листове.

— Тишина! — извика проф. Кънчо. — Тишина! Чуйте ме добре!

Кандидатите млъкнаха. Проф. Кънчо подхвана:

— Сега тук има 47 кандидат-футболисти. На нас ни трябват само седем играчи, защото си имаме вече четирима, и още три резерви, значи всичко десет души. Писмен изпит няма да се полага, защото няма време. Ще има два кръга. Първи кръг: преглед на свидетелствата и въпроси за интелигентност! Втори кръг: разни състезания по футбол. Ако искате да знаете, това се казва селекция. Хайде сега един по един минавайте пред журито и си показвайте свидетелствата. Двойкаджии и тройкаджии не приемаме. Остават само най-високите бележки и дето знаят немски.

— А с френски не може ли? — попита някой.

— Не може. Мюнхен е в Германия. По френски ще приемаме, когато шампионатът се състои в Париж. Хайде, номер първи!